Никола Икономов

Роден е на 26 февруари 1896 г. в Стара Загора. Участва в любителски театрални постановки на Гео Милев в Стара Загора. През 1918 г. посещава драматически курсове в Народния театър. Дебютира в ролята на Цар Асен в „Иванко“ от Васил Друмев. През 1921 – 1922 г. учи театрално изкуство във Виена. Играе в трупата на Георги Донев. Актьор е в Народния театър, Драматичните театри в Пловдив и Варна. Сред основателите е на Български художествен театър през 1925 – 1926 г. Работи в него като режисьор през 1936 – 1937 г. Директор и режисьор е на Варненския и Русенския драматични театри.^[1] Известно време е художествен ръководител на театър „Трудов фронт“. Автор е на осем театрални пиеси, сред които романтико-историческите „Хан Татар“ и „Калин Орелът“, която е екранизирана през 1950 г. по сценарий на Орлин Василев, битово-психологическите комедии „Бог да прости леля“ и  „Приятел в нужда се познава“;  историческата сага „Отвъд вековете“. Автор е и на драматизацията на романа на Крум Велков „Село Борово“^[2]. Почива на 17 февруари 1956 г. в София.^[3]

Личният му архив се съхранява във фонд 703К в Централен държавен архив. Той се състои от 335 архивни единици от периода 1881 – 1986 г.^[4]

Никола Икономов играе множество роли, по-значимите са:^[1]

• Хамлет – „Хамлет“ от Уилям Шекспир
• Макдъф – „Макбет“ от Уилям Шекспир
• Филип – „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер
• Андрей – „Три сестри“ от Антон Чехов
• Рогожин – „Идиот“ от Фьодор Достоевски
• Стахов – „В навечерието“ от Иван Тургенев
• Фердинанд – „Царска милост“ от Камен Зидаров
• Дончо – „Зидари“ от Петко Тодоров

• „Хан Татар“ - драма в три действия, 1939
• „Война“ - драма в три действия, 1941
• „Село Борово“ - пиеса в осем картини, 1949
• „Хан Татар. Калин Орелът“, пиеси, 1966
• „Между изкуството и живота“, спомени, 1968

• Български орли (1941) – Полковник Илиев
• Ива Самодива (1943)