Новорусийска губерния

През 1750–1753 г. се формират Нова Сърбия и Славяносърбия – първите военно-земеделчески селища на сърби и унгарци от Австрийската империя, доведени от полковник Иван Хорват, Иван Шевич и Райко Прерадович (Де-Прерадович) в новите южни владения на Руската империя.^[1]

През 1753-1764 г. на територията на Бахмутска провинция в първата голяма Воронежска губерния е съществувала автономна област на западни военни преселници – Славяносърбия.

Всъщност Новоросийската губерния, като административно-териториална и военна единица, е образувана с указ на Екатерина II от 22 март 1764 г., за да защити новите южни територии на Руската империя от турско-татарски набези, върху земите на бившата Нова Сърбия.

Първи наместник в Новорусийска губерния станал генерал-поручик Алексей Петрович Мелгунов. Цялата земя на бивша Нова Сърбия (1421 хил. десятини, приблизитлно 1552 хектара) е разделена на участъци от 26 десятини (гориста земя) и 30 десятини (безгориста земя). Да получат земя в наследствено владение можели „хора от всякакво звание“, при условие че постъпят на военна служба или се впишат в крепостническото съсловие. Поземлени парцели били приписани на 8 местни поселищни полка: Черен и Жълт хусарски полк, Елисаветградски пикинерски полк, Бахмутски хусарски полк и Самарски хусарски полк, както и Днепърски пикинерски полк, Лугански пикинерски полк и Донецки пикинерски полк (на левия бряг на Днепър). По-късно на базата на това селищно полково деление е въведено уездното устройство.

По-късно през същата година към губернията били присъединени земите на премахната Славяносърбия (намалена Бахмутска провинция, отделена от първата Воронежска губерния), Украинската линия^{[Бележка 1]}, 13 стотни на Полтавски и две сотни на Миргородски полк на Запорожката войска. Административен център става Кременчук. Губернията била разделена на три провинции: Екатерининска (по река Орел), Елизаветградска и Бахмутска (бивша Славяносърбия).

През 1775 г. Бахмутската провинция е прехвърлена към новосформираната Азовска губерния, а към Новорусийска губерния била присъединена западната част от земите нз Запорожката Сеч (всички територии западно от река Днепър), ликвидирана с манифест на Екатерина II.

От 1775 г. Новорусийска губерния е разделена на три провинции: Кременчукска, Екатерининска (Екатеринослав; Екатеринослав е основан през 1777 г.) и Елисаветинска (Елисаветградска) .

През 1777 г. Новорусийска губерния е допълнена с Херсонска провинция.

В хода на реформата на административно-териториалното деление територията на губернията влязла в състава на образуваното през 1783 г. Екатеринославско наместничество.

Ръководство на губернията

Главни командири

• 1764-1765 г. – Яков Мелгунов
• 1765-1766 г. – Якоб Бранд
• 1767 г. – Иван Леонтиев
• 1767-31.05.1774 г. – Фьодор Воейков

Генерал-губернатори

• 31.05.1774 – 30.03.1783 г. – княз Григорий Потьомкин

Губернатори

• 1775-1778 г. – Матвей Муромцев
• 1778-1783 г. – Николай Язъйков
• 1783 г. – Тимофей Тутолмин
• 1800 г. – генерал Николев^[2]
• 1802 г. – Михаил Павлович Миклашевски.^{[3][4][5][6][7][8][9][10]}

Създаден е от Павел I на територията на бившите Екатеринославско наместничество (с център град Екатеринослав), Вознесенско наместничество (с център град Вознесенск) и Таврическа област (с център град Симферопол)

Центърът на тази губерния се намирал в Екатеринослав, който от 1797 до 1802 г. носи името Новоросийск.

Губернията се делила на 19 уезда

• Елисаветградски уезд
• Олвиополски уезд
• Херсонски уезд
• Тирасполски уезд
• Бахмутски уезд
• Екатеринославски уезд
• Верхнеднепровски уезд
• Новомосковски уезд
• Ростовски уезд
• Павлоградски уезд
• Славяносръбски уезд
• Александровски уезд
• Днепърски уезд
• Мариуполски уезд
• Евпаторийски уезд
• Перекопски уезд
• Симферополски уезд
• Тмутаракански уезд
• Феодосийски уезд

С императорски указ от 8 октомври 1802 г. Новорусийска губерния е ликвидирана, а от нейните територии са образувани три нови губернии:^[11]

• от Елисаветградски, Олвиополски, Херсонски и Тирасполски уезди е създадена Николаевска губерния (с център Николаев);
• от Бахмутски, Екатеринославски, Верхнеднепровски, Новомосковски, Ростовски, Павлоградски, Александровски и Славяносръбски уезди е създадена Екатеринославска губерния (с център град Екатеринослав);
• от Днепърски, Евпаторийски, Перекопски, Симферополски, Тмутаракански и Феодосийски уезди е създадена Таврическа губерния.

• Новороссийский край // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
• Густерин П. О заселении сербами НовороссииАрхив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• Сапожников И. В., Сапожникова Г. В. Запорожские и черноморские казаки в Хаджибее и Одессе. — Одесса, 1998Архив на оригинала от 2021-10-06 в Wayback Machine.
• Тархов С. А. Изменение административно-территориального деления России за последние 300 лет // газета «География». — М.: ИД «Первое сентября», 2001. — № 15.
• Гончарук Т. Г., Гуцалюк С. Б., Сапожников І. В., Сапожникова Г. В. Хаджибей — Одеса та українське козацтво. — Одеса, 1999. (укр.)