ОСК ЦСКА (София)

1923 – 1948 г.

На 28 октомври 1923 г. клубовете – „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. ^[1]. АС-23 развива много спортове освен футбола сред които баскетбол, волейбол, хокей и др.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.^[2]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“ в Борисовата градина. През 1948 г. с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява физкултурният колектив на Централният дом на войската (ЦДВ) и оттогава нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.^[2] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“ заради това че основните играчи на футболния отбор са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният за футбола, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Към 1956 г. името на спортния отбор е променено на „Централен спортен клуб на народната армия“ (ЦСКНА).

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“.

През сезона 1966/67 г. футболният ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“.

През сезон 1981/82 ФК ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-ата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

През 1985 футболният отбор е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата. Впоследствие е създаден отбор с името ЦФКА Средец на мястото на футболния отбор.^[3]

През 1988 г. Септември се отделя като самостоятелно дружество, а спортния клуб бива прекръстен на ЦСКА.

През сезон 1989 – 1990 футболният отбор си възвръща името ЦСКА. През 1992 г. спортното дружество се разпада на отделни отбори.

На 31 декември 1999 г. министърът на отбраната Бойко Ноев издава заповед с която закрива Централната армейска спортна школа и спортният клуб ЦСКА към нея. През 2000 г. отборите с име ЦСКА се обединяват в Обединени спортни клубове ЦСКА.

През 1948 г. под шапката на ЦСКА започват да се развиват спортовете футбол, лека атлетика, ски, баскетбол, волейбол, бокс, тенис и шахмат. През 1949 г. са добавени колоездене, плуване, водна топка, скокове във вода, борба (свободен стил), хокей на лед, спортна гимнастика, спортна стрелба, а през 1950 - алпинизъм и ориентиране, фехтовка, борба класически стил. През 1951 г. са добавениш вдигане на тежести и тенис на маса, а гребане и парашутизъм - през 1952 г. Следващите години спортовете в ЦСКА продължават да се увеличават - модерен петобой, конен спорт (1953), художествена гимнастика (1955), кану каяк (1957), хандбал (1964), фигурно пързаляне (1965), самбо (1966), джудо (1967), биатлон (1969), спортен бридж, ветроходство (1980), кик-бокс, карате, таекуондо (1989), акробатика (1980), ловно стррелба (1988), кърлинг (1994), спортни шейни (1995), сноуборд (1996), кикбокс и муай тай през 2020 г. Не всички спортни клубове развиват дейност в момента.

• Футбол – ПФК ЦСКА (София)
• Волейбол – ВК ЦСКА (София)
• Баскетбол – БК ЦСКА (София)
• Водна топка – КВТ ЦСКА (София)
• Хокей – Хокеен клуб ЦСКА (София)
• Хандбал – Хандбален клуб ЦСКА
• Борба
• Бокс
• Таекуон-до
• Джудо и Самбо
• Лека атлетика - Атлетически клуб ЦСКА
• Вдигане на тежести
• Шахмат
• Фехтовка
• Гребане
• Тенис
• Карате
• Културизъм
• Ски
• Спортна стрелба
• Гимнастика
• Колоездене
• Кикбокс и Муай Тай

и други

Олимпийски медалисти

Списъкът съдържа спортисти, които са се състезавали за ЦСКА, без да е задължително да са били в ЦСКА по време на спечелването на медала. Списъкът може да е непълен и/или неточен.

Футбол

Мъже

• 31 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
• 21 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 12 пъти носител на Купата на България (1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006, 2011, 2016, 2021).
• 5 пъти носител на други купи (1 път Купата на България (1981) и 4 пъти Купата на Съветската армия (1985, 1986, 1989 и 1990))
• 4 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008, 2011)

Жени

• 2 пъти шампион в Женско първенство на България по футбол 1989, 1993
• 2 пъти Вицешампион на България (1987, 1990).
• 3 пъти трети в шампионата на България (1986), (1988), (1992)
• 2 пъти носител на Купа на България по футбол за жени (1987, 1990).
• Участва в редица престижни турнири в Европа:
• 1986 г. – турнир във Варна, 3-то място.
• 1987 г. – международен турнир във Варна, 5-о място
• 1987 г. – международен турнир в Полша. 2-ро място.
• 1998 г. – международен турнир в Полша, 1-во място.
• 1989 г. – международен турнир в Бремен (ФРГ) на шампионките на всички европейски държави. Класира се на 6-о място.
• 1990 г. – международен турнир в Ментон (Франция) – 4-то място.
• 1991 г. – международен турнир в Ксанти (Гърция) – 1-во място.
• 1992 г. – приятелска среща с шампионките на Турция в Истанбул. 2 – 1 за ЦСКА.
• През 1994 г. отборът прекрати съществуването си.
• През 2023 г. отборът е възстановен.

Баскетбол

Мъже

• 12 пъти шампион на Национална баскетболна лига (1949, 1950, 1951, 1965, 1967, 1977, 1980, 1983, 1984, 1990, 1991, 1992).
• 17 пъти носител на Купата на България (1953, 1955, 1962, 1963, 1973, 1974, 1977, 1978, 1981, 1984, 1985, 1989, 1990, 1991, 1992, 1994, 2005).
• 1 път 1/2 финалист в европейския турнир за Купата на Носителите на Национални купи (1975).
• 2 пъти 1/4 финалист в турнира за Купата на Европейските шампиони (1966), (1968).
• 2 пъти 1/4 финалист в европейския турнир за Купата на Носителите на Национални купи (1974), (1976).

Жени

• 1 път Шампион на България (2007).
• 1 път носител на Купата на България (2007).
• 1 път на второ място в турнира за Купата на България (1974).
• 1 път шампион в Адриатическата лига (2007).

Волейбол

Мъже

• 29 пъти Шампион на България 1948, 1949, 1957, 1958, 1962, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1976, 1977, 1978, 1981, 1982, 1983, 1984, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1993, 1994, 1995, 2008, 2010, 2011.
• 19 пъти носител на Купата на България 1967, 1969, 1970, 1973, 1979, 1981, 1982, 1984, 1985, 1986, 1988, 1990, 1991, 1992, 1993, 2002, 2009, 2010, 2011.
• Носител на КЕШ за 1969
• Носител на КНК за 1976

Жени

• 22 пъти Шампион на България 1978, 1979, 1982, 1983, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1991, 1992, 1993, 1995, 2000, 2004, 2005, 2007, 2008, 2010, 2011, 2012, 2013
• 19 пъти носител на Купата на България 1969, 1976, 1979, 1981, 1982, 1983, 1985, 1986, 1988, 1989, 1993, 1995, 1996, 2000, 2004, 2008, 2010, 2011, 2013
• 2 пъти носител на КЕШ (1979, 1984)
• Носител на КНК за 1982

Хандбал

Мъже

10 пъти Шампион на България по хандбал-мъже – 1976, 1978, 1979, 1981, 1983, 1984, 1987, 1989, 1990, 1991

10 пъти носител на Купата на България по хандбал-мъже – 1981, 1982, 1984, 1985, 1987, 1988, 1990, 1991, 1992, 2002

Жени

12 пъти шампион на България за жени – 1973, 1974, 1975, 1976, 1978, 1983, 1985, 1987, 1989, 1990, 1991, 1992

8 пъти носител на Купата на България по хандбал – 1975, 1976, 1982, 1984, 1985, 1988, 1989, 1992

Хокей на лед

16 пъти шампион в Държавно първенство по хокей на лед – 1964, 1965, 1966, 1967, 1969, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1983, 1984, 1986, 2013, 2014, 2015

14 пъти носител на Купа на България по хокей на лед – 1964, 1965, 1967, 1972, 1973, 1975, 1976, 1978, 1981, 1983, 1986, 1987, 2012, 2013

Водна топка

39 пъти шампион в Държавно първенство по водна топка – 1952, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 1966, 1969, 1973, 1974, 1975, 1976, 1977, 1979, 1980, 1981, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1988, 1989, 1992, 1994, 1995, 1998, 1999, 2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2007, 2011, 2012, 2014, 2015, 2021

31 пъти носител на Купа на България по водна топка

• генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
• генерал-майор Боян Българанов
• генерал-лейтенант Иван Кинов
• армейски генерал Добри Джуров
• генерал-полковник Георги Момеков
• генерал-полковник Здравко Георгиев
• генерал-лейтенант Стою Стоев
• генерал-лейтенант Ангел Пенков
• генерал-лейтенант Иван Иванов
• професор полковник Георги Христов
• генерал-лейтенант Тако Кръстев