Враца (община)

Положение

Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km², което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:

• на северозапад – община Криводол;
• на североизток – община Борован и община Бяла Слатина;
• на югоизток – община Роман;
• на юг – община Мездра;
• на югозапад – община Своге от Софийска област;
• на запад – община Вършец от област Монтана.

Релеф

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.

Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.

Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.

Води

Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.

На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи

Забележителности

Природните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.

Населени места

Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
• МЗ № 2918, обн. 11 януари 1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
• МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
• Указ № 960, обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
• Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
• Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
• Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
• Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4][5][6][7]

Общински кмет

• 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.

Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).

• 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.

Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).

Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

Награди

Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.

През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:

• участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 129,3 до km 150,8);
• участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 28,7 до km 36,7);
• началният участък от 25,6 km от Републикански път II-15 (от km 0 до km 25,6);
• началният участък от 16,6 km от Републикански път III-101 (от km 0 до km 16,6);
• целият участък от 16,4 km от Републикански път III-1002;
• целият участък от 17,6 km от Републикански път III-1004;
• последния участък от 27,4 km от Републикански път III-1306 (от km 37,6 до km 65,0).

• Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Враца
• ((bg)) Официален сайт