Доспат (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.
Община Доспат се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян. От 2015 г. Кмет на Община Доспат е инж. Елин Радев.
| Доспат (община) | |
.png) | |
 Герб | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Смолян |
| Площ | 282.7 km² |
| Население | 8 757 души |
| Адм. център | Доспат |
| Брой селища | 8 |
| Сайт | www.dospat-bg.com |
| Управление | |
| Кмет | Елин Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в най-западната част на област Смолян. С площта си от 282,697 km2 е 5-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,85% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Борино;
- на юг – Гърция;
- на запад – община Сатовча, област Благоевград;
- на северозапад – община Сърница, област Пазарджик;
- на север – община Батак, област Пазарджик.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е средно и високо планински и се простира в югозападната част на Западните Родопи.
На нейната територия попадат участъци от три орографски единици, които са съставни части на Западните Родопи.
На север, в пределите на общината попада крайната, най-висока западна част на Девинска планина. На 2 km южно от язовир Широка поляна, на границата с община Батак се издига връх Пчеларница 1688,5 m, най-високата точка на планината и на общината.
От северозапад на югоизток, североизточно и източно от долината на река Доспат се простира участък от най-дългия родопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. Югозападно от село Змеица, на границата с община Борино се издига връх Виденица (Гьоз тепе, 1652,5 m), а на около 3 km североизточно от град Доспат – връх Даа (1652,6 m).
Най-западния район на общината, попадащ в големия завой на река Доспат се заема от крайните югоизточни разклонения на най-западния родопски рид – Дъбраш, представен тук с най-високите си части – Беслетското било. Югоизточно от язовир Доспат се намира най-високата му точка на територията на община Доспат – 1610,4 m.
Минималната височина на община Доспат от 574 m н.в. се намира в крайния ѝ югозапад, на границата с Гърция, в коритото на река Доспат.
Води
Основна водна артерия на община Доспат е река Доспат (ляв приток на Места). Западно от град Доспат на реката е изградена преградната стена на втория по големина български язовир – Доспат, като в пределите на общината попада неговата долна, югоизточна половина. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. Оттук нататък долината ѝ добива проломен характер и по нея преминава участък от границата с община Сатовча. На около 4 km югозападно от село Бръщен реката навлиза в гръцка територия.
Втората по значение река в общината е Сърнена река (Караджадере, 39,2 km), ляв приток на река Доспат. Нейното горно течение се намира на територията на община Батак и навлиза в община Доспат там където и Републикански път II-37 навлиза в нея. Тече в югоизточна посока в дълбока гъсто залесена долина. Западно от село Змеица остро завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и склоновете ѝ са заети от обработваеми земи. Минава южно от село Късак, навлиза в малката Барутинска котловина и в село Барутин се влива отляво в река Доспат.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 9116 | 100,00 |
| Българи | 4469 | 49,02 |
| Турци | 65 | 0,71 |
| Цигани | 31 | 0,34 |
| Други | 309 | 3,39 |
| Не се самоопределят | 290 | 3,18 |
| Не отговорили | 3952 | 43,35 |
Движение на населението (1934 – 2021)
| Община Доспат | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 4140 | 5372 | 6370 | 8696 | 8845 | 9754 | 10489 | 10276 | 9116 | 7510 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени места
Общината има 8 населени места с общо население от 7510 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2023 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) | Населено място | Население (2023 г.) | Площ на землището km2 | Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Барутин | 1495 | 54,946 | Късак | 786 | 38,231 | Касъка | |
| Бръщен | 823 | 30,914 | Любча | 772 | 20,037 | ||
| Доспат | 2067 | 69,196 | Црънча | 543 | 11,963 | ||
| Змеица | 1144 | 34,643 | Аланджиево | Чавдар | 276 | 22,767 | Чавдар махле, Чавдарица |
| ОБЩО | 7906 | 282,697 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Аланджиево на с. Змеица;
- – преименува с. Касъка на с. Късак;
- – преименува с. Чавдар махле на с. Чавдарица;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Доспат за гр. Доспат;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – преименува с. Чавдарица на с. Чавдар;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Бръщен и Црънча (Област Смолян) и техните землища от Община Сатовча, област Благоевград и ги присъединява към Община Доспат, област Смолян.
Транспорт
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,3 km:
- последният участък от 21,6 km от Републикански път II-37 (от km 204 до km 225,6);
- участък от 24,5 km от Републикански път III-197 (от km 39,7 до km 64,2);
- последният участък от 4,2 km от Републикански път III-843 (от km 56,7 до km 60,9).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
Източници
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.