Златоград (община)

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в най-югоизточната част на Област Смолян. С площта си от 171,537 km² е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Рудозем;
• на северозапад – община Мадан;
• на север – община Неделино;
• на североизток – община Джебел, Област Кърджали;
• на изток – община Кирково, Област Кърджали;
• на юг – Гърция.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в югозападната част на Източните Родопи.

На нейната територия изцяло попада в югозападната и южната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Мадан, на 1,8 km северно от село Мързян, а минималната – 380 m, в коритото на река Върбица, на границата с община Кирково.

Води

Основна водна артерия на община Златоград е река Върбица (десен приток на Арда). Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) в центъра на град Златоград. За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от най-югозападната част на Жълти дял, на 1284 m н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1345,8 m), на около 2 km югозападно от село Мързян. До шосета Мадан – Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица. След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри и след около 9 km навлиза в община Кирково. Нейни основни притоци на територията на община Златоград са: Балалийска река (ляв), Хасидере (десен) и Неделинска река (Узундере, ляв). Неделинска река преминава през общината с долното си течение, като тече от север-северозапад на юг-югоизток в дълбока и слабо залесена долина.

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Движение на населението (1934 – 2021)

Населени места

Общината има 9 населени места с общо население от 9768 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Даръ дере на гр. Златоград;

– преименува с. Елехче на с. Старцево;

• Указ № 292/обн. 25.08.1953 г. – признава н.м. Гюдюрска за отделно населено място – пром.с. Гюдюрска;

– признава с. Ерма река за пром.с. Ерма река;

– признава н.м. Лайков чукар за отделно населено място – пром.с. Лайков чукар;

– признава н.м. Страшимир за отделно населено място – пром.с. Страшимир;

– признава н.м. Фабрика за отделно населено място – пром.с. Фабрика;

– признава н.м. Цацаровци за отделно населено място – м. Цацаровци;

– заличава м. Боево и я присъединява като квартал на пром.с. Страшимир;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава пром.с. Гюдюрска и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;
• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Пресока (от с. Старцево) и н.м. Читакови колиби (от гр. Златоград) за отделно населено място – с. Пресока;

– заличава пром.с. Лайков чукар и го присъединява като квартал на пром.с. Фабрика;

• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
• С решение на Министерски съвет от 2016 г. са закрити селата Мързян и Фабрика, като землището на село Фабрика е присъединено към това на село Цацаровци.^[3]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 30,8 km:

• участък от 25,2 km от Републикански път III-867 (от km 13,8 до km 39,0);
• последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8652 (от km 20,6 до km 26,2).

През 2009 година е открит ГКПП Златоград-Термес, с които разстоянието до Бяло море и гр. Ксанти, Гърция се скъсява значително.

• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Златоград