Основите на геополитиката

Клокотов заявява, че в бъдеще книгата ще „послужи като мощна идеологическа основа за подготовка на ново военно командване“.^[11] Дугин твърди, че книгата е приета като учебник в много руски образователни институции. ^[12] Бившият председател на руската държавна дума Генадий Селезньов, на когото Дугин е бил съветник по геополитика,^[13] „призовава геополитическата доктрина на Дугин да стане задължителна част от училищната програма“.^[11]

Книгата може да е оказала влияние във външната политика на Владимир Путин, която в крайна сметка довежда до руската инвазия в Украйна през 2022 г.^[14]

В „Основи на геополитиката “ Дугин призовава САЩ и атлантизмът да спрат влиянието си в Евразия, а Русия да възстанови влиянието си чрез анексии и съюзи.^[15]

В книгата се декларира, че „битката за световното управление на руснаците“ не е приключила и Русия остава „сцена на нова антибуржоазна, антиамериканска революция “. Евразийската империя ще бъде изградена на „основния принцип на общия враг: отхвърлянето на атлантизма, стратегическия контрол на САЩ и отказът да позволим на либералните ценности да доминират над нас“.^[16][17]

Военните операции играят сравнително малка роля. Учебникът се застъпва за сложна програма за подривна дейност, дестабилизация и дезинформация, ръководена от руските специални служби. ^[18] Операциите трябва да бъдат подпомогнати от твърдо и упорито използване на руския газ, петрол и природни ресурси за тормоз и натиск върху други страни. ^[19]

В книгата се казва, че „максималната задача [на бъдещето] е „ финландизацията “ на цяла Европа“. ^[20]

В Европа:

• На Германия трябва да бъде предложено де факто политическо господство над повечето протестантски и католически държави, разположени в Централна и Източна Европа. Калининградска област може да бъде върната на Германия. В книгата е използван терминът „ос Москва-Берлин“. ^[21]
• Франция трябва да бъде насърчена да сформира блок с Германия, тъй като и двете имат „твърда антиатлантическа традиция“. ^[21]
• Обединеното кралство, просто описано като „екстратериториална плаваща база на САЩ“, трябва да бъде откъснато от Европа. ^[21]
• Финландия трябва да бъде погълната от Русия. Южна Финландия ще бъде комбинирана с Република Карелия, а Северна Финландия ще бъде „дарена на Мурманска област“.^[21]
• Естония трябва да бъде предоставена в сферата на влияние на Германия.^[21]
• Латвия и Литва трябва да получат „специален статут“ в евразийско-руската сфера, въпреки че по-късно той пише, че те трябва да бъдат интегрирани в Русия.^[21]
• Беларус и Молдова ще станат част от Русия.^[21]
• Полша трябва да получи „специален статут“ в евразийската сфера.^[21]
• Румъния, Северна Македония, Сърбия, „ Сръбска Босна“ и Гърция – „ православен колективистичен Изток“ – ще се обединят с „ Москва Третия Рим “ и ще отхвърлят „рационално-индивидуалистичния Запад“. ^[21]
• Украйна трябва да бъде анексирана от Русия, защото „Украйна като държава няма геополитическо значение, няма особен културен внос или универсално значение, няма географска уникалност, няма етническа изключителност, нейните определени териториални амбиции представляват огромна опасност за цяла Евразия и без разрешаване на Украинския проблем, като цяло е безсмислено да се говори за континентална политика". Не трябва да се позволява на Украйна да остане независима, освен ако не е санитарен кордон, което би било недопустимо.^[21]

В Близкия изток и Централна Азия:

• Книгата подчертава „континенталния руско-ислямски съюз“, който лежи „в основата на антиатлантическата стратегия“. Съюзът се основава на „традиционния характер на руската и ислямската цивилизация“.
• Иран е ключов съюзник. В книгата е използван терминът „ос Москва-Техеран“.^[22]
• Армения има специална роля: тя ще служи като „стратегическа база“ и е необходимо да се създаде "[дъщерната] ос Москва-Ереван-Техеран". Арменците "са арийски народ ... [като] иранците и кюрдите". ^[22]
• Азербайджан може да бъде „разделен“ или даден на Иран.^[22]
• Грузия трябва да бъде разчленена. Абхазия и „Обединена Осетия“ (която включва и Южна Осетия в Грузия) ще бъдат включени в Русия. Независимата политика на Грузия е неприемлива.^[22]
• Русия трябва да създаде „геополитически шокове“ в Турция. Това може да се постигне чрез наемане на кюрди, арменци и други малцинства.^[22]
• Книгата разглежда Кавказ като руска територия, включително „източните и северните брегове на Каспийско море (териториите на Казахстан и Туркменистан)“ и Централна Азия (споменавайки Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан).^[22]

В Източна и Югоизточна Азия:

• Китай, който представлява опасност за Русия, „трябва, до максималната възможна степен, да бъде дестабилизиран“. Дугин предлага Русия да започне, като вземе Тибет – Синцзян – Вътрешна Монголия – Манджурия като предпазен пояс. ^[23] Русия трябва да предложи на Китай помощ „в южна посока – Индокитай (с изключение на Виетнам), Филипините, Индонезия, Австралия“ като геополитическа компенсация. ^[24]
• Русия трябва да манипулира японската политика, като предлага Курилските острови на Япония и провокира антиамериканизъм. ^[24]
• Монголия трябва да бъде погълната от Евразия-Русия.^[24]

В книгата се подчертава, че Русия трябва да разпространява антиамериканизъм навсякъде: „главната „изкупителна жертва“ ще бъдат именно САЩ“

В САЩ:

Русия трябва да използва своите специални служби в границите на Съединените щати, за да подклажда нестабилността и сепаратизма, например, да провокира „афро-американски расисти“. Русия трябва да „внесе геополитически безпорядък във вътрешноамериканската дейност, насърчавайки всички видове сепаратизъм и етнически, социални и расови конфликти, активно подкрепяйки всички дисидентски движения – екстремистки, расистки и сектантски групи, като по този начин дестабилизира вътрешнополитическите процеси в САЩ. Има смисъл едновременно да подкрепят изолационистките тенденции в американската политика". ^[25]

Евразийският проект може да бъде разширен до Южна и Централна Америка. ^[26]

Старшият сътрудник на Hoover Institution Джон Б. Дънлоп заявява, че „въздействието на този замислен „евразийски“ учебник върху ключовите руски елити свидетелства за тревожния възход на неофашистките идеи и настроения през късния Елцин и периода на Путин“. ^[27]

Историкът Тимъти Д. Снайдер пише в The New York Review of Books, че Основите на геополитиката са повлияни от работата на Карл Шмит, привърженик на консервативния международен ред, чиято работа е повлияла на нацистите. Той също така отбеляза ключовата роля на Дугин в разпространението на идеологиите на евразийството и националболшевизма.^[28]

Книгата е описана от Foreign Policy като „една от най-любопитните, впечатляващи и ужасяващи книги, излизащи от Русия през цялата постсъветска ера“ и „по-трезва от предишните книги на Дугин, по-добре аргументирана и лишена от окултизъм препратки, нумерология, традиционализъм и друга ексцентрична метафизика“.^[29] През 2022 г. Foreign Policy също отбеляза, че „Неотдавнашната инвазия в Украйна е продължение на насърчавана от Дугин стратегия за отслабване на международния либерален ред“.^[30]

Според Антон Шеховцов корицата на книгата съдържа изображение на звезда на хаоса, символ, който представлява магията на хаоса в съвременните окултни движения, и използването на символа е в съответствие с общия интерес на Дугин към окулта и окултната символика. След публикуването на книгата Дугин използва символа и като лого на своята партия Евразия.^[31]

• Евразийство
• Рашизъм
• Путинизъм