Осоркон II
Осоркон II (Usermaatre Setepenamun Setepenre Osorkon Meriamun) е фараон от либийската 22-ра династия (Бубастис). Управлението му се отнася към 872 – 837 г. пр.н.е.
| Осоркон II | |
| Фараон на Древен Египет | |
 Релеф с изображение на Осоркон II и царица Каромат (Британски музей, Лондон) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 850 г. пр.н.е. |
| Погребан | Танис, Египет |
| Семейство | |
| Род | Двадесет и втора династия на Древен Египет |
| Баща | Такелот I |
| Деца | Такелот II |
| Осоркон II в Общомедия | |
Произход и управление
Син и наследник на Такелот I, Осоркон II наследява междуособната конфронтация с братовчед си Харсиесе А, върховният жрец на Амон в Тива, обявил се за фараон в Горен Египет. Когато Харсиесе умира ок. 860 – 55 г. пр.н.е., Осоркон II назначава за следващ върховен жрец на негово място своя син Нимлот.[1] С това Египет отново е обединен и започва период на временна политическа консолидация, но в дългосрочен план центробежните тенденции се запазват.[2]
Осоркон II е последният фараон от династията, който властва над обединен Египет. Продължителността на неговото управление е предмет на диспути сред египтолозите. Въпреки че Манетон отбелязва само 15 години, съществуват сигурни сведения за поне 23, а според други 34 – 38 или дори 40 – 45 години. Предвид намерените паметници на Осоркон II, свидетелстващи за неговия Хеб-сед фестивал (30-годишен юбилей от възкачването), мнозинството от изследователите приемат управление от ок. 30 – 40 години.[3]
При Осоркон II Египет отново води активна външна политика в Предна Азия. Фараонът сключва съюз с Израилското царство, финикийския град Библос, Дамаското царство и други арамейски държави в Сирия, насочен срещу опасно нарастващата мощ на Асирия в Западна Месопотамия. През 853 г. пр.н.е. египетските и техните съюзни сили успяват да победят асирийците в Западна Сирия[4] и да задържат тяхното настъпление в Ханаан за известно време.[5][6]
Последният значителен фараон от 22-рата либийска династия,[7] Осоркон II осъществява редица строителни проекти:[8] в Бубастис е изграден храм на Бастет, построени и обновени са монументи в Тива, Мемфис и други. Подобно на предшествениците си, Осоркон II назначава много от своите синове и дъщери на висшите жречески длъжности,[9] в опит да намали влиянието на жреческата каста.
Осоркон II е погребан в гробница NRT I в некропола на Танис. Той е наследен от Шешонк III и Такелот II, при които започва нова вълна на местен сепаратизъм и междуособни войни.
Бележки
Източници
- Robert Kriech Ritner: The Libyan anarchy: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period, Society of Biblical Literature, Atlanta, 2009.
- Gérard P.F.Broekman: The Nile level records of the twenty-second and twenty-third dynasties in Karnak, pp: 174 – 178, Journal of Egyptian Archaeology 88, London, 2002.
- Eva Lange: The Sed-Festival of Osorkon II at Bubastis – New Investigations, The Libyan Period in Egypt. (Historical and chronological problems of the Third Intermediate Period, at Leiden University, 25 – 27 октомври 2007), 2008
- Питър Клейтън: Хроника на Фараоните. Летопис на владетелите и династиите в Древен Египет, Рива, 2007, ISBN 978-954-320-094-8
Външни препратки
- Osorkon II Antikforever.com
- Осоркон II egyptopedia.info
- Osorkon II. Biografie nefershapiland.de
- Osorkon II, of Egypt's 22nd Dynasty by Jimmy Dunn
- Osorkon II phouka.com
- Osorkon (II) Usermaatre (about 875 – 837 BC)