Пахомий I Константинополски

Пахомий е от Зъхна^[1] и става зъхненски митрополит.^[2] След свалянето на патриарх Йоаким I Константинополски, влашките владетели подкрепят стария Нифонт II и след като той отказва насочват подкрепата си към Пахомий, който в началото на 1503 година е избран за вселенски патриарх.^[3] Първият му патриархат се сблъсква със съпротивата на привържениците на Йоаким и скоро Пахомий е свален, тъй като не успява да покрие финансовите нужди на Патриаршията.^[4]

В началото на 1504 година Йоаким се завръща на престола след като плаща на султана 3500 жълтици.^[5] Йоаким обаче скоро умира при пътуване във Влашко и през есента на 1504 година Пахомий, отново подкрепян от влашките владетели, се връща на престола, на който остава до смъртта си в началото на 1513 година.^[3][6] Второто му управление възлиза на 9 години – дълъг период на фона на управленията на патриарсите от XV век.

Основният проблем при патриархата на Пахомий е случаят с критския учен Арсений Апостолий. В 1506^[7] римската курия назначава Арсений като епископ от източен обред в Монемвасия, която по това време е владение на Венецианската република. Арсений обявява, че е в единство и с Константинополската партриаршия и с Римската църква.^[5] Пахомий смята това за неприемливо и кани Арсений да подаде оставка. Проблемът продължава две години до юни 1509 година, когато Пахомий отлъчва Арсений, който се връща във Венеция.^[8]

През последната година от патриархата си Пахомий посещава Влашко и Молдова с цел събиране на пари. По пътя си обратно в Селимврия в началото на 1513 година Пахомий е отровен от Теодосий, монах на служба при него и умира веднага.^[9][2][4]