Петър Слабаков

Роден е в Лясковец на 23 април 1923 г. Завършва средно образование в Шумен и после „Икономика на промишлеността“.

След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Отличен е с Орден „За храброст“. Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), работник в конезавод, леяр (1951 – 1952).

Играл е последователно в:

• Варненски общински театър, Варна (1953 – 1957),
• Драматичен театър „Адриана Будевска“, Бургас (1957 – 1960),
• Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Пловдив (1960 – 1963),
• Театър „Трудов фронт“, София (1963 – 1964),
• Народен театър за младежта, София (1964 – 1965),
• Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1965 – 1966),
• Киноцентър „Бояна“, София (1966 – 1967),
• Театър на Народната армия, София (1967 – 1971),
• Театър „София“, София (1972 – 1979),
• Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София (1980 – 1991).

Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци (1964).

Сред учредителите е на Комитета за защита на Русе (март 1988) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989) и на СДС (декември 1989). Съосновател е на Независимо сдружение „Екогласност“ и негов председател (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията Политически клуб „Екогласност“ от 1992 до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член. Избран е за почетен председател на партията на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково на 11 февруари 2006 г.

Депутат в VII велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 – 1991) (от листата на СДС) и в ПК „Екогласност“ XXXVII народно събрание (1995 – 1997) (от листата на БСП).

Женен е за актрисата Цветана Гълъбова. От брака си със Стефания има син Красимир и дъщеря Боряна. От брака му с актрисата Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор.^[1]

Умира на 86 години на 17 май 2009 година в село Бериево.^[2] Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

• „Свекърва“ – Свилен
• „Оптимистична трагедия“ – Алексей
• „Вишнева градина“ – Лопахин
• „Ромео и Жулиета“
• „Двамата веронци“ – Ланс
• „Мъртви души“ – Плюшкин
• „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)

• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
• „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – Парамонов
• „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
• „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)
• „Но преди да станем големи“ (1972) (Владимир Голев)
• „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
• „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
• „На дневна светлина“ (1967)

• Орден „За храброст“.
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1973).
• Орден „Червено знаме на труда“ (1974).^[4]
• Орден „Народна република България“ – I степен (1983).^[4]
• Медал „За заслуги към БНА“ (1981).
• Почетно звание „Заслужил артист“ (1971).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Антон) от филма „Пленено ято“ (Варна, 1963).
• „Награда за цялостно представяне“ във филмите „Сладко и горчиво“, „Самодивско хоро“ и „Щурец в ухото“ (Варна, 1976).
• „Награда за мъжка роля“ на ЦС на СБП във филма „Черешова градина“ (Варна, 1980).
• „Награда за мъжка роля“ на СБФД във филма „Златната река“ (1984).
• Награда „Аскеер“ за цялостно творчество

• От снимачната площадка Архив на оригинала от 2019-04-06 в Wayback Machine.
• Петър Слабаков в „Герловска история“ Архив на оригинала от 2018-08-26 в Wayback Machine.
• Петър Слабаков в Internet Movie Database
• Петър Слабаков в КиноПоиск
• Петър Слабаков в Кино-Театр