Петър Шанданов

Ранни години

Шанданов е роден на 4 юли 1895 година в град Охрид, който тогава е в Османската империя, в семейството на Фанка и Димо Шанданови. Произхожда от бедно семейство, препитаващо се с риболов. Завършва основно образование в българското трикласно училище Охрид,^[4] а след това завършва и Битолската българска гимназия, където се присъединява към ВМОРО, като първоначално е куриер, а от пролетта на 1912 година заклет член на Организацията. Там изпълнява поръчения на градския революционен комитет, а след половин година става нелегаен и е секретар на четата на Георги Чуранов, с която участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Трета отделна партизанска рота и Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.^[5] В 1913 година участва в Охридско-Дебърското въстание, след което е заловен и съден от сръбски съд. Освободен е, след което през Албания се установява в България. В 1914 година постъпва във Военното училище в София, което завършва в 1916 година. Участва в Първата световна война като офицерски кандидат в Пети полк на Единадесета дивизия.

Във ВМРО

След края на войната се присъединява към Военния съюз. Служи в Неврокоп, като ротен командир в Бургас, а след това в Русенския гарнизон, където се сближава с Найден Киров и Александър Атанасов Шески, които го привличат към комунистическите идеи. През 1921 година напуска военна служба и се записва да следва право в Софийския университет. Там поддържа контакти с представители на всички крила на македонското освободително дело, но все пак клони към ВМРО. В края на годината е администратор на вестник „Македония“, а през пролетта на 1922 година влиза в Македония като войвода на чета заедно с Илия Кушев. Край Патетино през юни четите на Кушев, Шанданов и Лазар Дивлянец са предадени и в сражението Шанданов е ранен тежко, след което е пренесен в България за лечение. Там прави опит да помири двете крила на македонската емиграция.^[6]

В 1922 година заминава за Виена, оттам за Италия и накрая пристига в Албания, където работи по организацията на Битолския революционен окръг, като така е сред главните организаторите на базата на организацията в Албания. Същевременно е връзка с члена от ЦК на ВМРО Петър Чаулев, който в това време се намира в Тирана. През май 1923 година влиза с четниците Али Ибраимов (помак), Наум Йосифов, Г. Мукев и Никола Гушлев, но след раздор четата се разпада и Шанданов се връща в Албания. Скоро след това преминава в Ресенска околия, където се провеждат общински избори, а по-късно посреща Александър Протогеров, Георги Попхристов, Васил Пундев и други дейци на ВМРО.^[7] Секретар е на Битолския окръжен конгрес от 1923 година, който го избира за член на окръжното тяло заедно с Георги Попхристов и Алексо Стефанов^[8]. След това в Корча заедно с Протогеров се срещат с албанските министри Пандели Вангели и Сенфи Вламаси, с които преговарят за съвместни действия. В края на 1923 година заминава отново за Италия, а в началото на 1924 година пристига в България, като гласно изразява несъгласието си с участието на ВМРО в Деветоюнския преврат и потушаването на Септемврийското въстание.^[9] През 1924 година се среща със Зия Дибра и разговарят за сътрудничеството между ВМРО и Албания, по-късно във Виена увещава Петър Чаулев, Димитър Влахов и Соломон Голдщайн – Черски да забавят публикуването на Майския манифест.^[10]

След убийството на Тодор Александров Шанданов е сред основните организатори и изпълнители на убийствата в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година, като заедно с Кирил Дрангов убива Алеко Василев. Обявява се срещу част от убийствата на леви дейци на емиграцията, заради което назрява конфликта между него и Иван Михайлов. На последвалите преговори между ръководните кадри в организацията е предложен за първи запасен член на ЦК на ВМРО, което според опонентите му е причина за много тежка лична обида към негова страна. На Шестия конгрес на ВМРО позицията му на запасен член на Централния комитет се потвърждава, но с редица от изказванията си провокира и критикува организацията.^[11] След убийствата на Панчо Михайлов, Евтим Цеков и комуниста Димитър Аврамов Петър Шанданов влиза в открит конфликт с Иван Михайлов.^[12] След това предприема едно пътуване през Италия и Албания, след което да направи опит да се прехвърли в Западна Македония, но е заловен от албанските власти и отпратен. Заедно с Георги Попхристов провокират срещи между ЗП на ВМРО и Андрей Ляпчев и Иван Вълков, на които критикуват правителството за влошените отношения с Албания. В средата на 1927 година отново заминава за Албания, а след това пътува в Италия и Австрия по организационни дела. В първите месеци на 1928 година участва в преговорите между ръководството на ВМРО по свикването на нов конгрес. Влиза в комисия заедно с Кирил Пърличев и Мишо Шкартов, чиято цел е да изглади задълбочилите се различия между Иван Михайлов и останалото ръководство на ВМРО. При убийството на Александър Протогеров на 7 юли 1928 година Петър Шанданов се намира в Свиленград, но още на 8 юли се прибира в София и участва в разговори с членът на ЦК Георги Попхристов и представителите на ЗП на ВМРО, след което приема да замести убития Протогеров в централния комитет.^[13]

Начело на ВМРО (Протогеровисти)

След като влизането му в ЦК на ВМРО е официално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно те започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации. На съвещание от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, след което четите са изпратени на юг. Четите са разбити при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.^[14]

През ноември 1928 година ръководителите на македонски бежански организации Константин Станишев (СМЕО), Д. Иванов (Илинденска организация), Петър Г. Ацев (Македонски младежки съюз), Георги Николов (дружество „Вардар“) и Иван Каранджулов (Македонска парламентарна група) излизат с писмо до Шанданов, Георги Попхристов и другите около тях да се оттеглят от ВМРО, вместо това Шанданов и Георги Попхристов заминават за Цариград, прикривайки престоя си там със слухове, че са във вътрешността на Македония^[15]. Шанданов се ориентира към сближаване с комунистическата ВМРО (обединена). Още през есента на 1928 година Мишо Шкартов свързва Петър Шанданов с Васил Антонов от Парижката група. През февруари 1929 година, по време на обиколката на Протогеровистите в Западна Европа за пропаганда и набиране на средства за крилото им, Шанданов се среща с Никола Разлогов и с Юрдан Анастасов и Димитър Влахов. За тези срещи е информиран само членът на ЦК Георги Попхристов, докато задграничния представител Георги Баждаров е държан в ниведение. През лятото на 1929 година Петър Шанданов започва подготовка за масова акция в Западна Македония. Финансирани от Италия няколко чети се насочват към Охридско, Битолско, Преспанско, Леринско, Воденско и Костурско. Предвиденият конгрес в Смилево се проваля, заради разкриването на четите, като до есента на същата година те се изтеглят от Македония, а самият Шанданов през декември вече се прибира в България. През 1930 година Петър Шанданов тласка ВМРО (протогеровисти) все по-близо до ВМРО (обединена), след като в кратки срокове са убити Георги Баждаров, Васил Пундев, Наум Томалевски и други от дейните активисти на протогеровисткото крило. Самият Шанданов се обгражда от хора като Пецо Трайков, Кръстан Поптодоров, Лев Главинчев и Григор Петков, след като Георги Попхристов и Кирил Пърличев са заставени да се откажат от революционното дело.^[16] В 1930 година в Париж се запознава с Г. М. Димитров, Коста Тодоров и Александър Оббов. В 1931 година Шанданов заминава за Берлин, където се среща със секретаря на Балканската комунистическа федерация Георги Димитров. През юли 1931 година на свикания от него протогеровистки конгрес на ВМРО е избран за член на Централния комитет^[17], а две седмици по-късно преживява атентат срещу себе си и минава в дълбока нелегалност. През това време се занимава основно със списването на вестник „Революционен лист“.^[18] В Париж се среща със сръбския агент и негов братовчед К. С. Шантич-Шандан, който издава седмичника „Ле Балкан“.^[19] През есента на 1931 година Шанданов влиза в югославски и проюгославски кръгове, свързва се с югославското разузнаване чрез сръбския офицер Таса Динич, което занапред го субсидира. Започва да получава пари от американски и английски фондове чрез д-р Г. М. Димитров, както и е в близки отношения с представители на ПК Звено и тези на Дамян Велчев. В края на 1932 година Шанданов започва да пропагандира идеята за решаване на Македонския въпрос чрез Югославска федерация, заради което в средата на 1933 година крилото му е силно критикувано от страна на ВМРО (обединена). Предизвестен е за извършването на Деветнадесетомайския преврат през 1934 година, след което подпомага властта. През юни 1934 година ВМРО (Протогеровисти) излиза с декларация за саморазпускането на централния ѝ комитет.^[20] След падането от власт на правителството на Кимон Георгиев Петър Шанданов започва да бъде следен, а също е многократно интерниран – в Карлово (откъдето бяга през януари 1934), в Разград (1935 – 1936), Пловдив (1936 – 1938), Долна баня (1938 – 1939), впоследствие на 07.02.1939 год. е освободен ^[21] и в Гонда вода (началото на 1941 година). В 1936 година е свидетел на защитата на Процеса срещу ВМРО (обединена)^[22] по молба на Върбан Ангелов.^[23]

Последни години

През август 1939 година е мобилизиран като запасен офицер на турската граница в 11 пехотен сливенски полк за два месеца. През 1940 година заедно с Павел Шатев изпращат меморандум до СССР, която да покровителства разрешаването на Македонския въпрос. В началото на 1941 година се среща с американския пратеник Доналд Даунс, с който разговарят за положението в Македония. В лагера Гонда вода се запознава с видни дейци на опозицията. Въпреки че по-рано с него търсят връзки разузнаванията на Великобритания и САЩ за организиране на въоръжена съпротива в България на тяхна страна. През 1943 година е мобилизиран и се намира в Гюмюрджина. Окончателно се ориентира към левицата в началото на Втората световна война и участва в комунистическото партизанско движение в България във Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона при Боян Българанов. В началото на 1944 година участва в инсталирането на нелегална радиостанция в асеновградското село Тополево.^[24]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“^[25] и влиза във Временното македонско представителство в Македонския научен институт заедно с Стефан Нанов и Георги Деспотов^[26]. Влиза във Вардарска Македония в края на 1944 година в тила на Народоосвободителната бригада „Гоце Делчев“, в Прилеп подписва декларация към македонския народ, а след освобождението на Скопие се прехвърля там. Делегат е в учредителния конгрес на НОФ (Народно освободителен фронт). Включва се в АСНОМ и става член на Президиума на Народното събрание на Народна Република Македония. На откриването на камарата влиза в конфликт с Лазар Колишевски, а на друга среща отхвърля тезите на Колишевски за съществуването на македонски език и нация, след което напуска Югославия и се установява в България, където отговаря временно за връзките на правителствено ниво между двете страни. На конгрес на Временното представителство на националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации от 4 – 5 февруари 1945 година е включен в ръководството^[27].

След това се сближава с Никола Петков, критикува политиката на ОФ по редица въпроси, заради което отново влиза в полезрението на Държавна сигурност.^[28] На заседание на МНИ от 30 юни 1947 година заедно с Ангел Томов, Христо Ампов и Юрдан Анастасов е против саморазпускането на института^[29].

Изпада в немилост и в началото на 50-те години е затворен в лагера Белене, където престоява няколко години. След промяната на българската политика по Македонския въпрос в началото на 60-те години на XX век е реабилитиран и награждаван с държавни отличия. Пенсионира се като библиотекар в БАН. Пише лични спомени за периода 1908 – 1950 година, като частично са издадени през 2002 година в Република Македония и цялостно в България през 2010 година.^[30] През 1964 година е награден с орден „9 септември 1944“.^[31] Шанданов умира в 1971 година в София.^{[32][33][34][35]}

• "Охридски рибари", публикувано във в-к "Устрем", год. I, бр. 20, София, 6 - 11 май 1924 година
• "Спомени на Петър Шанданов свързани с убийството на Т. Александров и Горноджумайските събития", публикувано в "Убийството на Тодор Александров", София, 2002 година
• "До ЦК и ЗП на ВМРО", София, 26 юли 1926 година