Полихромия

Полихромия – (на гръцки: πολύς – „многочислен“ и χρῶμα – „цветен“) – многоцветна украса или многоцветност на материала в архитектурата, скулптурата, декоративното приложно изкуство. Противоположно на монохромия. Полихромия в декорацията на фасада.

Полихромията присъства почти във всички епохи и във всички области на културата – в египетските пирамиди, в гръцките и римските храмове, на ислямските куполи и в средновековната архитектура и изкуство. В каменната скулптура от епохата на Ренесанса е разпространена едноцветност (монохромия), която преобладава така и в барока и класицизма. През втората половина на XIX век полихромията отново излиза на сцената и се разпространява след Втората световна война в рекламата, поп културата и пластиката.

В последните десетилетия се провеждат изследвания и се градят хипотези за полихромията при античните гръцки и римски скулптури^[1][2], а така и относно готическите скулптури в катедралите. Провежда се цветна реконструкция на скулптурите на фасадата и интериора на Амиенската катедрала.

• 
  Ваза от 1200 – 1100 година пр.н.е
• 
• 
  Полихромия
• 
  Реконструкция на цветна фигура на тракийски воин
• 
  Древногръцка теракота-женска глава от Таранто, края на of 4 век
• 
  Цветна реконструкция на торс от Aкропола,
• 
  Полихромна статуетка, 1 век преди н.е.
• 
  Реконструкция от оригинален полихромен портрет на римския император Калигула