Поляново (област Бургас)

Село Поляново се намира на около 6 km запад-северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. Климатът е преходноконтинентален със слабо морско климатично влияние.

Общински път свързва Поляново със село Карагеоргиево на север, а на юг – след пресичането на първокласния Подбалкански път, водещ на изток към Айтос и на запад – към Карнобат – със село Пирне. На около 0,5 km североизточно от Поляново минава железопътната линия Пловдив – Бургас, на която има гара, обслужваща селата Поляново и Карагеоргиево. Надморската височина в центъра на селото е около 124 m.

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Марково. Преименувано е на Поляново през 1949 г.^[2][3]

През 1948 г. в Поляново (тогава село Марково) е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червено знаме“ – село Марково, Бургаско^[4], което през 1954 г. влива в ТКЗС „Социализъм“ (дотогавашно ТКЗС „Единство“), село Карагеоргиево.

От периода 1957 – 1968 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Народно основно училище „Н. Й. Вапцаров“, Поляново, фонд 874.^[5]

Населението на село Поляново^[6] наброява 254 души към 1934 г., вследствие на миграция намалява до 196 към 1956 г. и нараства до 402 към 1985 г., а към 2018 г. е с численост 364 души (по текущата демографска статистика за населението).

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

Преобладаващата религия в село Поляново е ислям.

Село Поляново към 2020 г. е център на кметство Поляново.^[8][9]

В село Поляново към 2020 г. има:

• джамия;^[10]
• пощенска станция.^[11]