Потребител:Alexandar.R./Sandbox077

Начало

Die Goten waren ein germanisches Volk, das zur Zeitenwende im Bereich der Weichselmündung siedelte. Damals war es den antiken Geographen unter dem Namen Gotonen (Gutonen; gotisch Gutans) bekannt. Der Name wird vom gotischen Wort giutan ("gießen") bzw. gutans ("gegossen") abgeleitet und als "Ausgießer" gedeutet. In der zweiten Hälfte des 2. Jahrhunderts zog ein Teil der Goten nach Südosten zum Schwarzen Meer. Nach ersten Auseinandersetzungen mit dem Römischen Reich in Südosteuropa in der ersten Hälfte des 3. Jahrhunderts kam es am Ende des 3. Jahrhunderts zur Spaltung in eine östliche (Greutungen) und eine westliche Gruppe (Terwingen), aus denen sich später die Ost- und Westgoten (Ostrogothi, glänzende Goten, und Visigothi, gute Goten) entwickelten.

Готите са германски народ живял около смяната на ерите по долното поречие на Висла. На античните географи те са познати под името готони (Gotonen, Gutonen, на готски: Gutans). Името произлиза от готската дума giutan (лея) или gutans (излят) и може да се тълкува като "чучур". Във втората половина на II век част от готите се преселват на югоизток към Черно море. След първоначални сблъсъци с Римската империя в Югоизточна Европа към края на III век се стига до разделянето им на две групи източна (гройтунги) и западна (тервинги). От тези две групи по-късно възникват остготите (Osthrogothi - "блестящите готи") и вестготите (Visigothi - "добрите готи").

Родово име

1

Die Westgoten hießen auch Tervingi (hauptsächlich in ihren Siedlungsgebieten nördlich der Donau) oder Vesi- bzw. Visigothi (hier jeweils die lat. Formen). Terwingen bedeutet „Waldleute“ (gotisch triu Baum); Vesi ist eine prunkende Selbstbezeichnung, die so viel bedeutet wie „die Edlen“. Für die Ostgoten stehen auch die Namen Greutungi (hauptsächlich vor dem Hunneneinfall 375) und Ostrogothi, wobei Greutungen frei übersetzt Steppen- oder Strandbewohner heißt; Ostrogothi ist, wie weiter unten ausgeführt, eine Selbstbezeichnung (nach Herwig Wolfram: Sonnenaufgangs-Goten).

Предимно в поселенията си северно от Дунав вестготите са известни под името тервинги или везиготи (визиготи) (лат.: Vеsigothi, Visigothi). "Тервинги" означава "хора от гората" (triu е на готски дърво). "Вези" пък е хвалебствено самоопределение, което може да се преведе със знатен. Остготите са наричани още гройтунги (по-често преди нападението на хуните през 375 г.) и остроготи. "Гройтунги" се превежда като хора от степите или хора от брега. Остроготи, както ще стане ясно по-долу в текста, е собствено название (според Хервиг Волфрам означаващо готи на изгряващото слънце).

2

Später wurden die Namen Vesi- und Ostrogothi von Cassiodor, einem Minister Theoderichs des Großen, in anachronistischer Weise in West- und Ostgoten umgedeutet.Die Trennung der Stämme war von nun an deutlich. Die Gepiden, die sich dem Südzug der Goten angeschlossen hatten, waren ursprünglich wohl ein eigenes Volk, auch wenn Cassiodor sie neben Ost- und Westgoten als dritte Volksgruppe nennt. Sie blieben größtenteils im Hinterland, nahe der Karpaten – sie sollten von da an eine politisch eher untergeordnete Rolle spielen. Die Westgoten siedelten nördlich der Donau, und die Ostgoten breiteten sich an der Mündung des Dnjepr aus, unter anderem auch auf der Krim. Die Westgoten konstituierten sich in einer von vielen Kleinkönigen beherrschten Oligarchie, während sich das Königshaus der Amaler bei den Ostgoten seine Macht erhalten konnte; historisch bezeugt sind die Amaler jedoch erst seit dem 4. Jahrhundert n. Chr., der uralte Stammbaum, den Jordanes angibt, ist konstruiert.

По-късно министърът на Теодерих Велики Касиодор преиначава имената вези- и остроготи на вест- и остготи, което е анахронизъм. Оттогава двете племена се водят под различно име. Гепидите, които се присъединяват към готския поход на юг, са най-вероятно отделен народ, а не както Касиодор ги класифицира трета съставна част на готите. Те остават да живеят в близост до Карпатите и имат второстепенно политическо значение. Вестготите се заселват северно от Дунав, а остготите около устието на Днепър и на Крим. Вестоготите конституират монархия управлявана от олигархия на множество малки крале. При остготите се налага фамилията на Амалите. Надеждни исторически сведения за Амалите от преди IV век не са известни. Древното родословно дърво съставено от Йорданес е конструирано.

История

Готите преди разделението

Племенна легенда и реалност

1

Die ersten Erwähnungen der Goten finden sich bei den antiken Geschichtsschreibern Tacitus, Strabon und Ptolemäus als Gotonen. Aus deren Nachrichten ergibt sich das Bild eines Stammesverbandes mit einem für germanische Verhältnisse bemerkenswert starken Königtum, der zur Zeitenwende nördlich des Weichselknies im Machtbereich der Markomannen siedelte. Westliche Nachbarn an der Ostseeküste waren die Rugier. Ob die südwestlichen Nachbarn, also Vandalen und Lugier, zwei Stammesverbände waren oder einer, ist unklar.

В по-ранните антични извори готите биват наричани готони (Тацит, Страбон, Птолемей). Тези извори инсинуират племен съюз със нетипично силна за германите централна власт заселил се при настъпването на новата ера северно от завоя на Висла, в един регион намиращ се под влияние на маркоманите. Западните им съседи на брега на Балтийско море са ругите. Дали югозападните им съседи (вандали и лугии) са единна племенна формация не е установено със сигурност.

Етногенеза и разеделяне

Es ist wichtig in diesem Kontext darauf hinzuweisen, dass die Terwingen nicht einfach die späteren Westgoten und die Greutungen nicht einfach die späteren Ostgoten waren. Vielmehr fand die Ethnogenese differenzierter statt: Teile der Terwingen verschmolzen später mit Greutungen und Teilen anderer Völkerschaften zu den Ostgoten, wie auch Teile der Greutungen an der Ethnogenese des Hauptteils der Terwingen zu den Westgoten teilnahmen. Zeitlich kann man grob sagen, dass die Westgoten in der Zeit der Ansiedlung im Römischen Reich in den Jahren ab 376 bis zum Königtum von Alarich I., die Ostgoten im Zeitraum von dem Niedergang des hunnischen Reiches (Mitte des 5. Jahrhunderts) bis zur Übersiedlung nach Italien unter Theoderich dem Großen (489) „entstanden“ sind.

В този контекс е важно да се спомене, че тервингите не са просто бъдещите вестготи, а гроитунгите - бъдещите остготи. Етногезата протича дефиренцирано, като гроитунгите, част от тервингите и други народности се обособяват като остготи, а повечето тервинги и част от гроитунгите взимат участие в етногенезата на вестготите. Грубо появата на вестготите може да се отнесе към периода от заселването им в Римската империя през 376 г. до царуването на Аларих I, a на остготите - между разпадането на хунската държава (в средта на 5 век) и преселението в Италия при Теодерих (489).

In der Forschung herrscht jedoch keine Einigkeit darüber, inwiefern man beispielsweise bei den späteren Ostgoten von einem Gemeinschaftsgefühl sprechen kann.[5] Falsch ist sicherlich die Vorstellung, dass die Goten ein ethnisch geschlossener Volkskörper waren. Vielmehr reichte es wohl aus, dass sich Neuankömmlinge zur „Kerngruppe“ (der Führungsgruppe, die Träger eines so genannten „Traditionskerns“ waren) loyal verhielten. Tatsächlich lassen sich nicht unbedingt wirkliche ethnische Kontinuitätslinien nachweisen, da Ethnizität besonders in der Spätantike zahlreichen Schwankungen unterlag und möglicherweise vor allem die Namen wanderten.

Изследователите не са единодушни в мнението си за това, колко силно е чувството за етническата принаделжност при остготи. Със сигурност погрешна е представата, че готите са били затворена общност. Най-вероятно новодошлите е трябвало да бъдат просто лоялни към някаква основна група - носител на традиции. В действителност е невъзможно да се остановят ясни линии на континуитет, тъй като етничността в късната античност е често непостоянна и свързана с миграция на наимеонования.

Гроитунги/остготи

Гроитунги

...

Im Jahre 375 überschritten die Hunnen den Don und unterwarfen das Reich der Alanen. Damit war Ermanarich der Krieg erklärt. Die hunnischen Reiter waren mit ihren damals hochmodernen Reflexbögen und ihrer Überfalltaktik den gotischen Kriegern weit überlegen. Der König selbst, so erzählt es Ammianus Marcellinus, wollte das weder erleben noch verantworten. Nach mehreren Niederlagen, angesichts der Schrecklichkeit der drohenden Gefahren und aus Furcht vor den großen Entscheidungen, setzte er selbst seinem Leben ein Ende. Sein Volk gab den Kampf aber noch nicht auf und wählte aus der Königsfamilie einen Nachfolger. Dieser fiel bereits nach einem Jahr, und der ostrogothische Widerstand brach zusammen. Der Großteil des Volkes geriet unter die Oberherrschaft der Hunnen, doch gelang es einer starken Gruppe von Greutungen und Alanen, sich mit abtrünnigen Hunnen zu verbinden und der Unterwerfung zu entziehen, worauf sie Zuflucht im römischen Reich suchten. Diese Gruppe war es, die den Terwingen/Westgoten ein Jahr später in der Schlacht gegen die Römer zum Sieg verhalf.

През 375 хуните преминават Дон и подчиняват аланите. Ерманерих е изправен пред война. Хунските конници превъзхождат готските воини в техническо и тактическо отношение. Според Амианий Марселиний готският владетел слага край на живота си, отчаян от загубите и изплашен от бъдещето. Народът му не се предава веднага и избира нов владетел. Неговата (последвала след една година) гибел слага край на готската съпротива. Повечето гроитунги се подчиняват на хуните. Въпреки това една силна група гроитунги и алани заедно с отцепнически хуни успява да се изплъзне и да намери път към Римската империя. След още година тази група помага на тервингите/вестготите да победят в битка с римляните.

Още

Der Großteil der Greutungen, auch die Gepiden, unterwarf sich den Hunnen und wanderte mit ihren Herren in den Westen. Nur eine Minderheit blieb auf der Krim zurück, welche sich aber äußerst lange als selbständige Kultur behaupten konnte. Noch im 16. Jahrhundert wurde dort Gotisch gesprochen. Der flämische Gesandte Ogier Ghislain de Busbecq traf in Istanbul solche Krimgoten, von denen er einige Wörter überlieferte, wie z. B. „reghen“ für Regen, „stul“ für Stuhl und „handa“ für Hände. Die so genannten „Gotenburgen“, die Städte der Goten, sind direkt in den Stein gehauen. In ihrer Hauptstadt Dori sind alle Straßen und Häuser mitten in den Fels gehauen. (Siehe Krimgoten)

По-голямата част от гроитунгите се придвижват с техните господари - хуните - на запад, като по всяка вероятност някои от тях успяват или правят опити да възвърнат независимостта си, а други да останат на полуостров Крим, където съхраняват за дълго уникална култура. Готски език се говори там до 16 век (вж. Кримски готи).

Остготи

Im Zuge des Niedergangs der Hunnenherrschaft nach dem Tode Attilas befreiten sich die Gepiden und andere unterworfene Völker 454 in der Schlacht am Nedao vom hunnischen Joch. Die Goten hatten dabei immer noch auf Seiten der Hunnen gekämpft, gewannen aber durch deren Niederlage ebenfalls ihre Unabhängigkeit (nach Ansicht einiger Forscher bildeten sich erst jetzt die Ostgoten als eigene Gruppe). Während sich die Reste der Hunnen in den Osten zurückzogen, schlossen die Ostgoten schließlich einen Föderatenvertrag mit dem Römerreich und siedelten sich in Pannonien an. 469 schlugen sie eine Allianz mehrerer feindlichen Stämme unter Führung des Skiren Edekon in der Schlacht an der Bolia. Der Sohn des Ostgotenkönigs Thiudimir, Theoderich, kam als Geisel an den Hof in Konstantinopel (wohl von 459 bis 469). Nach seiner Entlassung erkämpfte er sich die Herrschaft über einen Teil der Ostgoten auf dem Balkan und wurde 474 deren König.

Залезът на хунската държава позволява на гепидите и други народи да се освободят след битката при Недао (454). Готите са тогава все още на страната на хуните, но и те добиват след хунското поражение своята независимост. Хуните се оттеглят на изток, а остготите скючват федеративен договор с Римската империя и се заселват в Панония. През 496 в битката при Балия те побеждават група вражески племена, водени от скира Едекон. Синът на остготския владетел Тиудимир - Теодерих - е заложник във византийския двор (459-469). След възвръщането на свободата си той застава начело на балканските остготи (474).

Dennoch gab es auch Ostgoten in oströmischen Diensten, wie etwa den Heermeister Theoderich Strabo, dem Rivalen des vorher genannten Theoderich. Erst nach dem Unfalltod Strabos 481 konnte sich Theoderich der Große endgültig durchsetzten. Im Auftrag des Kaisers Zenon, der den Amaler gerne loswerden wollte, zog Theoderich 488 mit dem Großteil der Ostgoten nach Italien, um Odoaker zu vertreiben, welcher 476 Romulus Augustulus abgesetzt hatte und als Patricius das Land regierte. Theoderich sollte Rom und Italien für das Imperium zurückerobern, bis der Kaiser selbst in den Westen kommen würde. Die fünfjährige Rabenschlacht (Schlacht um Ravenna) begann. Am 5. März 493 ermordete Theoderich Odoaker in Ravenna, obwohl sich beide bereits verständigt hatten.

Влиятелни остготи има и на служба в Римската империя, като военначалникът Теодерих Страбо, който съперничи на по-горе споменатия Теодерих. Теодерих (Велики) успява да се утвърди окончателно едва след смъртта на Страбо (481). По желание на император Зенон, който иска да се разправи с амалите, Теодерих предвожда през 488 г. голяма част от осготите в поход срещу Италия, за да прогони Одоака (отстранил през 476 Ромул Агустул и правещ в Рим с титлата патриции).

След отстраняването на конкуренцията управлението на Теодерих се концентрира върху интегриране на късноантичната администрация в Италия, баланс между готи и римляни (едните ариани, другите католици) и консолидиране на властта (съюзи и сватби).

Той обаче не успява да предотврати завладяването на Галия от франките, като през 511 г. се обявява за владетел на победените от франките вестготи. В същото време вътрешността на Италия преживява културен разцвет. Последните години на теодериховото управление са свързани с грешки, като например убийството на Боетий. Теодерих умита на 30 август 526. За неговата смърт възникват множество легенди.

Следващите години са хаотични: наставник на десетгодишния теодерихов наследник - Аталарих - става Амаласунта (дьщеря на Теодерих). Тя е отстранена през 534 от братовчед й Теодахад. Източноримският император Юстинян I се намесва в Италия: неговият военначалник Белизар акустира 536 в Сицилия и настъпва бързо към Рим. Бунтуващи се готи свалят Теодахат и издигат Витихис, който се съпротивлява на Белизар до 540. През май 540 Белизар превзема Равена и пленява Витихис.

Остатъците от готската войска провъзгласяват Тотила за владетел. Той за кратко време превзема големи части от Италия. Вероятно императорските чиновници предизвикват недоволство у населението и спомагат с поведението си за нарастване на привържениците на Тотила. Следващите десет години на ожесточени битки с променлив успех за двете страни слагат край на късноантичната култура в Италия. Белизар, който не съумява да се наложи, е заменен. Друг пълководец - Нарзес - побеждава готите с 30.000 армия през 522 г. при Буста Галорум. Там намира там смъртта си и Тотила.

Агонията на остготите завършва с битката при Тея/Милхберг (?) . Повечето готи се подчиняват на Нарзес. Част от тях стават източноримски подданици, други продължават да се съпротивляват до към 562, а трети се присъединяват към франките или към лангобардите (вж. също Юстинян I).

Към края на 3 век тервингите започват да усвояват изоставената от римляните Дакия. Преди идването на хуните обстановката там е спокоина. Готите има договор от 322 с Константин Велики, който ги задължава да сътрудничат военно. От 365 обаче римско-готските отношения се влошават заради лошо поведение на римските чиновници. Атанарих подкрепя римски узурпатор и е победен от източноримския император Валенс през 369. Въпреки загубата готите успяват да сключат изгодно за тях примирие. Разпространението на християнството сред готите (вж. Вулфила) е ознаменувано с преследване на християни и възникване на опозиция срещу Атанарих - най-вече сред фритингите.

Валенс подкрепя фритингите, но Атанарих успява да запази властта си над тях. Нещата се променят с настъпването на хуните, срещу което той е безсилен. Много тервинги заедно с (?) фритигите бягат панически и се заселват в границите на империята.

(От преминаването на Дунава до заселването в Аквитания през 418)....

Император Валенс позволява на готи и фритиги да преминат Дунава и да се заселят в Тракия. Римската администрация не съумява да обезоръжи готите. Десетки хиляди бежанци от различни племена преминават Дунава. Римляните са затруднени с продоволствието. Стига се до сражения, които регионалната римска армия губи. Някои римляни и романизирани готи минават на страната на фритигите. Група гроитунги, които се намират по това време на близо, алани и откъснали се хуни установяват контакт (така наречената Три-народна-конфедерация).

В отговор император Веленс поема начело на 30 хилядна гвардейска армия към Тракия. Племеникът му, Гратиан, трябва да пристигне от север, но е възпрепятсван от алемани и закъснява. Валенс се решава все пак да атакува. Битката се провежда в утринта на 9 август 378 край Одрин. ...Римляните, които разполагат с грешна информация за броя на готските воини, претърпяват тежко поражение.

Две трети от римската войска, нейният император и всички генерали загиват. ... Последствията от битката при Одрин са многостранни: тервингите/вестготите стават коневъди, засилва се християнизирането, променя се политиката спрямо варварите, които трябва да бъдат интегрирани, за което пък са необходими икономически, правни и политически мерки. Дали битката при Одрин е началото на края на империята, както пишат по-стари автори, подлежи на съмнение. По-скоро се стига до преориенитиране на римската политика спрямо германите, което води до варваризиране на войската.

През октомври 382 е сключено споразумение между вестготите и Теодосий I, който от 379 е съимператор в Източната римска империя. Готите се заселват като федерати между Дунава и Стара планина, получават земя без да плащат за нея данък (която обаче остава в границите на Римска империя) и годишен трибут, за който са задължени да служат в армията. Това споразумение води до това, че готите лека полека стават държава в държавата - един процес, който не е могъл да бъде предвиден. За Теодосий проблемът с готите е на първо време решен, а армията му е формирана наново, макар и с готи. Самото споразумение не се различава много от други подобни в римската практика. По-скоро бъдещи развития са тези, които стават причина за по-сериозни събития.

Вероятно, изложени на хунски натиск, вестготски формирования тръгват (от 391 г.) в южна посока да плячкосват. Лоялният на Рим племенен водач Фравита убива бунтовника Ериулф. Когато през 394 г. хуните започват да преминават Дунава, готите напускат местобитанията си и поемат грабейки по пътя си през Балканския полуостров към Пелопонес. Те не се чустват договорно обвързани, защото Теодосий не е вече жив. Победени от римския военноначалник Стилицо (?), готите получават през 397 г. нов федеративен договор и се заселват в Македония.

Там те остават само четири години, защото Аларих е все още недоволен от положението си в империята. През 401 г. готите отново поемат на път и стигат през 408 г. край Рим. След като неведнъж се заканват, на 24 август 410 те превземат града и го плячкосват три дена. Лошото продоволствено положение карат Аларих да предприеме опит за достигане до Африка. По обратния път към Севрна Италия той умира. Неоговият наследник Атаулф завежда вестготите в Галия.

Следват още военни конфликти (прониквания в Испания, повторни опити за достигане до Африка). След едно поражение през 418 г. готите получават нов федеративен договор и се заселват в Аквитания: възниква Толозанското царство около Толоза (днешната Толуза).

През следващите десетилетия римляни са конфронтирани от вестготи, от други германски племена и от представляващите все по-голяма заплаха хуни. През 451 г. се стига до битката при Католонските поля. От едната страна се бият хуни, гепиди и различни германски племена както и остготи, а от другата - римляни, гали и германи, между които вестготи. Битката не излъчва победител, но митът за непобедимостта на Атила е разрушен. Според легенда на Каталанските поля смърта си намира вестготксият владетел Теодерих, прободен от копието на остготския воин Андагис. Въпреки нейният драматизъм е пресилено на битката да се преписва съдбоносен или световнозначим характер.

В последващия период вестготската държава укрепва. Теодерих II упражнява влияние върху западно-римската политика и налага неговия познат - гало-римлянина Авитии - за император. След неговата кончина Теодерих II воюва с западно-римския военначалник Аегидий. Който през 458 г. освобождава Арлес от обсада. След като през 461 г. Аегидий влиза в пререкания с централната власт в Равена и се устновява в Северна Итлия, вестготите го нападат подтикнати от военначалника Речимер, но са надвити с франкска помощ през 463 г. при Орлеан. Римска колония се задържа до 486 г. в Северна Галия под ръководство на Сиагрий, син на Аегидий.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Goten в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​