Потребител:Bukkia/Sandbox2

 Основна страница: История на Сан Марино

Свети Мариний тръгва от остров Раб, в съвременната хърватска област Далмация и достига до град Римини, за да работи като каменоделец. След Диоклециановите гонения заради християнските му проповеди, той избягва в съседната планина Титано, където създава малка църква и затова града и държава Сан Марино, която понякога е наричана "титанската република".^[9]

Официалната дата на създаването на Републиката е 3 септември 301 г.. В 1320 г. хората на село Киезануова решават да се съединят със страната.^[10] В 1463 г. обществата Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале се съединяват със Сан Марино и след това границите на Републиката няма да се изменят вече.^[11] В 1631 г. папата Урбан VIII признава независимостта на Сан Марино.

В 1797 войската на Наполеон представят се за опасност за Сан Марино, но независимостта на страната се спасява от един от регентите ѝ, Антонио Онофри, които успява да завърже приятелски отношения с Наполеон. Благодарение на неговия усилия Наполеон обещава да защищава и пази независимостта на Републиката и той дори иу предлага да разшири територията ѝ до морския бряг. Предложението е отхвърлено от регентите, като се боят от възможните бъдещи отмъщения от други държави.^[12][13]

В периода на италианското обединение в XIX век Сан Марино е безопасно убежище за много хора, които са гонени за поддръжката си на движенията за обединението. Като признава тази поддръжка и помощ на него, Джузепе Гарибалди приема желанието на Сан Марино да не се съедини към новата италианска държава.

The government of San Marino made United States President Abraham Lincoln an honorary citizen. He wrote in reply, saying that the republic proved that "government founded on republican principles is capable of being so administered as to be secure and enduring."^[14][15]

During World War I, when Italy declared war on Austria-Hungary on 23 May 1915, San Marino remained neutral and Italy adopted a hostile view of Sammarinese neutrality, suspecting that San Marino could harbour Austrian spies who could be given access to its new radiotelegraph station. Italy tried to forcibly establish a detachment of Carabinieri in the republic and then cut the republic's telephone lines when it did not comply. Two groups of ten volunteers joined Italian forces in the fighting on the Italian front, the first as combatants and the second as a medical corps operating a Red Cross field hospital. The existence of this hospital later caused Austria-Hungary to suspend diplomatic relations with San Marino.^[16]

Following the conclusion of World War I, San Marino suffered from high rates of unemployment and inflation, leading to increased tensions between the lower and middle classes. The latter, fearing that the moderate government of San Marino would make concessions to the lower class majority, began to show support for the Sammarinese Fascist Party (Partito Fascista Sammarinese), founded in 1922 and styled largely off their Italian counterpart. PFS rule lasted from 1923 to 1943, and, during this time, they often sought support from Benito Mussolini's fascist government in Italy.^[17]

During World War II, San Marino remained neutral, although it was wrongly reported in an article from The New York Times that it had declared war on the United Kingdom on 17 September 1940.^[18] The Sammarinese government later transmitted a message to the British government stating that they had not declared war on the United Kingdom.^[19]

Three days after the fall of Benito Mussolini in Italy, PFS rule collapsed and the new government declared neutrality in the conflict. The Fascists regained power on 1 April 1944 but kept neutrality intact. Despite that, on 26 June 1944, San Marino was bombed by the Royal Air Force, in the belief that San Marino had been overrun by German forces and was being used to amass stores and ammunition. The Sammarinese government declared on the same day that no military installations or equipment were located on its territory, and that no belligerent forces had been allowed to enter.^[20] San Marino accepted thousands of civilian refugees when Allied forces went over the Gothic Line.^[21] In September 1944, it was briefly occupied by German forces, who were defeated by Allied forces in the Battle of San Marino.

San Marino had the world's first democratically elected communist government – a coalition between the Sammarinese Communist Party and the Sammarinese Socialist Party, which held office between 1945 and 1957.^[22][23]

San Marino is the world's smallest republic, although when Nauru gained independence in 1968 it challenged that claim, Nauru's land mass being only 21 km² (8,1 sq mi). However Nauru's jurisdiction over its surrounding waters covers 431,000 km² (166,410 sq mi), an area thousands of times greater than the territory of San Marino.^[24]

San Marino became a member of the Council of Europe in 1988 and of the United Nations in 1992. It is neither a member of the European Union, nor of the Eurozone although it uses the euro as its currency.

 Основна страница: Държавно устройство на Сан Марино

Сан Марино е република, но също и диархия. Държавни глави са двама капитан-регенти, които се избират за 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет (еднокамарен парламент – върховен държавен и законодателен орган). Изпълнителен орган – капитан-регентите съвместно с Държавния конгрес (правителството).

 Основна страница: Административно деление на Сан Марино

Република Сан Марино се разлеля на 9 общини (на италиански: castelli, [кастели], ед. ч. castello, [кастело], "замък, крепост"). Всяка община носи названието на столицата си.

Деветте общини са:

• Сан Марино (столична община)
• Акуавива
• Борго Маджоре
• Доманяно
• Киезануова
• Монтеджардино
• Серавале
• Фаетано
• Фиорентино

Най-големият център на Република Сан Марино е Догана, който е населено място в община Серавале.

 Основна страница: География на Сан Марино

Сан Марино е анклав на Италия. Също така това е третата най-малка държава в Европа след Ватикана и Монако. Релефът е изцяло хълмист и неравен, тъй като държавата е разположена на североизточния склон на Апенините. Най-високата точка е върхът Монте Титано – 749 m над морското равнище. В страната няма водоеми със значителен размер. Климатът е средиземноморски. Средните годишни валежи варират между 550 – 600 мм. Летните температури варират между 20 и 30 °С, а зимните между -2 и 10 °С. Растителността е средиземноморска субтропична.

 Основна страница: Стопанство на Сан Марино

Стопанството е тясно свързано със стопанството на Италия.

Селско стопанство – зърнопроизводство и лозарство. Обслужване на чуждестранни туристи. Предприятия за керамика, текстил, сувенири, хранителни продукти. Важно перо в приходите на страната е издаването на пощенски марки и монети за колекционери

 Основна страница: Население на Сан Марино

Тъй като Сан Марино е обградено изцяло от Италия, няма значителна разлика между населението на Сан Марино и на Италия. Много италианци живеят в Сан Марино.

Говори се на италиански, а преобладаващата религия е римокатолицизмът.

Население – 27 хил. жители. Гъстота – 446,3 жит. на кв. км. Естествен прираст – 1,5. Средна продължителност на живота – мъже – 77 г., жени – 83 г. Етнически състав – санмаринци (италианци) – 98,5 %, други – 1,5 %.

 Основна страница: Култура на Сан Марино

• Комуникации в Сан Марино
• Транспорт в Сан Марино
• Въоръжени сили на Сан Марино
• Външна политика на Сан Марино

• 
  Сградата на правителството
• 
  Почти цялата република може да се види от върха на планината Титано

• Информация за Bukkia/Sandbox2 в CIA World Factbook (на английски език)
• Сайтове за Bukkia/Sandbox2 в архивно копие на проект „Отворена директория“

п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан5 Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан6 Германия Грузия5 Гърция Дания Естония Испания2 Ирландия Исландия Италия2 Казахстан1 Кипър5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия2 Румъния Русия1 Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Сърбия Турция1 Украйна Унгария Финландия Франция2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия5 (Обединено кралство) Гибралтар (Обединено кралство) Гърнси (Обединено кралство) Джърси (Обединено кралство) Ман (Обединено кралство) Фарьорски острови (Дания) Непризнати държави Косово6 Приднестровие6 Северен Кипър5, 6 1Частично в Азия     2Частично в Африка     3Частично в Южна Америка     4Частично в Северна Америка     5Категоризирана предимно в Азия     6Частично призната