Рама

Рама (на санскрит: राम) или Рамачандра е важно божество в индуизма. Той е седми аватар на бог Вишну, едно от най-популярните му превъплъщения наред с Кришна, Паршурама и Гаутама Буда. Джайнистките текстове описват Рама и като осмия балабхадра сред 63-те салакапуруса.[1][2][3] В някои от традициите на индуизма, той се счита за върховното създание.[4]

Рама
Характеристики
Описаниебожество в индуизма
Рама в Общомедия

Рама е роден в Айодхя, столицата на Кошала, и е син на Каушаля и Дашаратха. Негови братя са Лакшмана, Бхарата и Шатругхна. Той се жени за Сита. Макар да са от кралско потекло, животът им е описван в индуистките текстове като изпълнен с неочаквани промени, като например изгнание в бедни и трудни обстоятелства, етични въпроси и морални дилеми.[5] Сред всичките им мъки, най-тежка е отвличането на Сита от демона (ракшаса) Равана, което е последвано от решителните и епични усилия на Рама и Лакшмана да я освободят и да унищожат Равана. Целият житейски път на Рама, Сита и другарите им алегорично разказва за задълженията, правата и социалните отговорности на човек. Той илюстрира дхарма и живота чрез модели на характера.[5][6]

Рама е особено важен във вайшнавизма. Той е централната фигура в древния индуистки епос Рамаяна, който е особено популярен в културата на Южна и Югоизточна Азия.[7][8][9] Древните легенди за него са довели до многобройни литератури коментари и са вдъхновили визуалните изкуства.[10][11]

Легенди за Рама се срещат и в джайнистки и будистки текстове, макар в тях понякога той да е наричан Паума или Падма,[12] а детайлите в тях да се различават значително от индуистките версии.[13]

Изображения на Рама.

Източници