Рюноске Акутагава

Рюноске Акутагава е роден в семейството на дребен прекупвач на мляко на име Тошидзо Ниихара в часа на Дракона в деня на Дракона в годината на Дракона, и затова веднага получава името Рюноске („предвестник на дракон“ на японски). Майката на Рюноске вече била на повече от 30 години, а баща му над 40, когато Рюноске се появява на бял свят, което в тогавашна Япония се считало за лош знак. Когато Рюноске става на десет месеца, майка му се самоубива, а той бива осиновен от бездетния брат на майка си Митиаки Акутагава, чиято фамилия приема. Старото интелигентско семейство на чичо му, имащо зад гърба си предци писатели и учени, внимателно пази древните културни традиции. Членовете на семейството се увличат по средновековната поезия и старинната живопис.

През 1913 г. Рюноске започва да следва английска литература във филологическия факултет на Токийския университет, където заедно с няколко приятели издава литературното списание „Шиншичо“ („Нова посока“). Там публикува дебютния си разказ „Старецът“ (1914). Творчеството му се радва на рано споходил го успех. Разказите от живота на средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Параванът с картини от ада“ (1918) и др. Като млад е под силното влияние на такива японски автори от епохата Мейджи като Нацуме Сосеки и Огай Мори, но също и на водещи автори от европейските литератури, като (Ги дьо Мопасан, Анатол Франс, Аугуст Стриндберг, Фьодор Достоевски).

Преподава английски език във Военноморското училище (1916-1919) в град Йокосука, жени се за Цукамото Фумико, работи като сътрудник на вестник, пребивава през 1921 г. в Китай.

Пише разкази (общо около 150), автобиографична проза, афоризми – „Словата на пигмея“ (1923-1926).

През последните си години преживява силно нервно напрежение. Пише ярки социални произведения, отхвърля капитализма и милитаризма. От този последен период в творчеството му са „Ранните години на Дайдоджи Шинсуке“ (1925, останал незавършен), „Животът на идиота“ (1927), „Зъбчатите колела“ (1927), „Писма до стария приятел“ (1927).

Самоубива се с веронал на 35 години.

• По мотиви от новелата „В гората“:
  • „Рашомон“ (яп. 羅生門, 1950), режисьор Акира Куросава
  • „Железният лабиринт“ (англ. Iron Maze, 1991), режисьор Хироаки Йошида
  • „В гората“ (яп. 籔の中, 1996), режисьор Хисаясу Сато
  • „MISTY“ (1997), режисьор Кенки Саегуса
• По мотиви от новелата „Нанкинският Христос“:
  • „Нанкинският Христос“ (кит. 南京的基督, 1995), режисьор Тони Ау
• По мотиви от новелата „Вещица“:
  • „Вещица“ (яп. 妖婆, 1976), режисьор Тадаши Имаи
• По мотиви от разказа „Параванът с картини от ада“:
  • „Параванът с картини от ада“ (1969), режисьор Широ Тойода
  • Дванадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ представлява екранизация на „Параванът с картини от ада“
• Eдинадесетият епизод на аниме сериала „Aoi Bungaku“ (2009) представлява екранизация на разказа „Паяжинката“

• Рюноске Акутагава в Литернет
• Рюноске Акутагава на сайта Литературен свят
• Аркадий Стругацкий, „Три открытия Рюноскэ Акутагавы“ ((ru))
• Произведения на Рюноске Акутагава в Моята библиотека