Сан Карло Канавезе

Сан Карло се намира в района Долно Канавезе, на около 20-25 километра северозападно от град Торино. Територията му лежи предимно върху хълмист релеф, някога наричан „Валде“, а днес „Вауда“ (от старонемското Wald, гора). Релефът е останките от лявата морена (наблюдавайки отгоре по течението) на алувиалния конус на ледника на потока Стура ди Ланцо. Той води началото си от община Баланджеро и продължава до община Волпиано.

Има три водни пътища, които пресичат Сан Карло: потоците Бана, Фиска и Рио Валмаджоре.

Почти половината от територията му е определена като военна зона. Използването от военните е от около 170 години. От 1993 г. цялата военна територия и долината на Рио Валмаджоре попадат в рамките на Регионален природен резерват „Вауда“, който също включва част от общините Ноле, Вауда, Фронт, Ривароса, Сан Франческо ал Кампо и Ломбардоре.

Територията, равнинна и плодородна с типичния цвят на червена охра, има правилен геометричен профил, с не много подчертани вариации в надморската височина, вариращи от минимум 324 до максимум 442 метра надм. височина. Градът, засегнат от разширяването на сградите, се намира в равнината вдясно от потока Стура ди Ланцо.^[4]

Граничи със следните 8 общиниː Чирие, Ноле, Сан Маурицио Канавезе, Вауда Канавезе, Сан Франческо ал Кампо, Барбания, Фронт и Рока Канавезе. Отстои на 19 km от Торино и на 126 km от Милано.^[5]

Има следните подселища (на итал. frazioni^[6]) и местностиː Бурато, Индрити Фиска, Ла Пиè, Полигоно, Сан Фирмино, Сан Джовани, Саролда, Седиме.

Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 4039 души, от които 131 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 70 души. В Сан Карло не живеят български граждани.^[7]

Първото известно историческо име, приписвано на град Сан Карло, е Вауда ди Чирие. През 1684 г. придобива собствена административна автономия, отделяйки се от Маркграфство Чирие, като плаща „откуп“ от 6000 пиемонтски лири.^[8]

През 1827 г. по молба на населението крал Карл Алберт Савойски-Каринян променя името на града на Сан Карло.^[9]

През двадесетте години на италианския фашизъм малките общини отново се обединяват в по-големи общини и така с Кралски декрет от 24.11.1927 г., № 2277^[10], крал Виктор Емануил III нарежда обединението на общината с Чирие под името Сан Карло ди Чирие. На 11 ноември 1946 г. с указ на временния държавен глава Енрико Де Никола^[11] Сан Карло се връща като автономна община с настоящото си име.

Първите сигурни новини за територията на Сан Карло, тогава част от Чирие, датират от XI век, когато са построени първите къщи и укрепления между Вауда и потока Бана. Останките от този период включват църквата „Санта Мария ди Спинерано“ и Ла Пиè ди Лирамо (местно наричана "ël castlar") – малко укрепено селище със съседна църква, документирана през 1004 г.

През 1417 г. Чирие купува Вауда Гранде от Лодовико Майнери, също от Чирие, за 25 златни флорина.^[12] Важен момент за развитието на долната част на територията е през 1485 г. с изграждането на напоителен канал,^[13] който все още съществува, произлизащ от потока Стура ди Ланцо в община Баланджеро, и вливащ се в потока Бана.

Едва в началото на XVII век се появяват първите жилищни сгради в горната част на града (т.е. в действителната Вауда), които представляват ядрата на кварталите Маса, Темпо, Канавера, Сопето, Перино и Форнеро. Църквата, посветена на Свети Карло Боромео, е построена през 1621 г.

През 1860 г. Общината решава да построи нова енорийска църква, осветена през 1885 г.

Селското стопанство все още играе водеща роля в местната икономика: отглеждат се зърнени култури, пшеница и лозя; отглеждане на говеда, свине, кози, коне и птици. Индустрията се състои от малки компании, които оперират в следните сектори: хранително-вкусови (преработка и консервиране на месо), металургични, електронни, строителни, механични, текстилни, дървообработващи, каучукови и пластмасови изделия и мебели. Третичният сектор се състои от отделна търговска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране и ИТ.^[14]

Енорийската църква (Chiesa parrocchiale di San Carlo Borromeo), известна още като Църква на Непорочното зачатие (Chiesa dell'Immacolata concezione), е в неоготически стил. В нея се съхранява дървената статуя на Черната Мадона от Оропа и има една от най-високите камбанарии в Долно Канавезе. Строителният проект на църквата е поверен на инженера М. Боси от Торино.^[15] Строителството, частично финансирано от благодетели, е завършено през 1884 г. Тя е осветена през 1885 г.

Параклисът (Cappella di San Carlo Borromeo) е от XVII век. От едната страна на църквата, вследствие на пребоядисване, се появява отново красив слънчев часовник от XIX век.

Църквата (Chiesa di Santa Maria di Spinerano) е национален паметник. Запазва апсида и камбанария на малка абатска църква, датираща от XI век, и съдържа вътре цикъл от фрески от XV век от пътуващ художник – някой си майстор Доминик от Анконската марка, работил и в други центрове на Канавезе.

Църквата (Chiesa di Santa Maria Maddalena) е в квартал „Ла Пиè “; построена в романски стил (апсида), след това основно обновена, тя съхранява фреска от XV век, изобразяваща блажения Амадей IX Савойски.

Църквата е периферен параклис, построен през втората половина на XV век, наскоро реставриран; на фасадата има три фрески, изобразяващи Мадоната с Младенеца, Свети Грат от Аоста и Свети Бернар Мантонски

Църквата (Chiesa di S. Ignazio di Loyolɑ) е построена между 1726 и 1731 г. в днешния квартал „Седиме“

Параклисът (Cappella di San Sebastiano e San Rocco) е от средата на XVIII век и се намира в квартал „Байма“

Параклисът (Cappella di Santa Lucia) е построен на неуточнена дата след 1647 г. в квартал „Кастеларо“

Параклисът (Cappella di Sant'Apollonia) е от средата на XVII - края на XVII век, и дава името си на едноименния квартал.

• 
  Енорийска църква „Сан Карло Боромео“
• 
  Статуята на Черната Мадона в енорийската църква
• 
  Санта Мария ди Спинерано
• 
  Санта Мария Мадалена
• 
  Стара църква на Свети Карло Боромео

Част е от комплекса Ла Пиè ди Лирамо.

В средата на XIV век domus plebis със свързаната църква „Свети Мартин“ е разменен от епископа на Торино Томас Савойски на граф Амадей VI Савойски, тъй като е твърде децентрализиран от седалището на епископа. През 1356 г. Амадей VI го предава на семейство Пераки от Ланцо, което укрепва владението си, като превръща манастира в малък замък, а църквата „Свети Маритн“ в частен параклис.

Замъкът, или по-скоро укрепеният дом, е описан в поземления регистър от 1500 г. като състоящ се от зала, наречена "canapa antiqua", и две стаи на приземния етаж, две зали и две спални на горния етаж и мазе. До него навремето се издига друга сграда с две залии, две спални и градина, всички заобиколени от стени, укрепление и ров. На няколко крачки са църквата, площадът и мелницата.

През 1870 г. целият комплекс е превърнат в селска къща. В момента част от силната къща и кулата са останали, частично изоставени.

Районът се характеризира с голяма равнинна площ, с многобройни низини и застояли отводнителни канали, които напомнят пейзажа на района Бараджа на Верчели. Има влажни зони и мочурища (останки от пиемонтското мочурище), характеризиращи се със степна растителност, базирана на пирен и треви, с асоциация на множество ботанически видове, които не са редки, но не твърде широко разпространени, което прави района като такъв с умерен интерес от натуралистична гледна точка.

В големите открити пространства се откроява присъствието на калуна, ерицейно растение и други треви като тревата молиния, сред които има петна от пионерни дървета (по-специално бреза) и трепетлика). Многобройни тревисти растения свидетелстват за особената бедност на почвата, например власатка nenuifolia. Gentiana pneumonanthe се откроява със своята разпространение и красота, като цъфти в края на лятото.

Фауната на Вауда е представена основно от скромни видове, на теория широко разпространени, но в действителност представляващи голям интерес, тъй като те са все по-редки в низините. Сред видовете, които си струва да се спомене, са торният носорог – големи насекоми, които работят по двойки и са способни да заравят значителни количества изпражнения в гнездата, изкопани в земята на дълбочина от 10 до 20 cm, в които отглеждат потомството си.

Орнитофауната на Вауда е богата на видове, които сега са в упадък в цяла Европа: чучулигата с нейната интензивна песен, пъдпъдъците, които гнездят без риск от косене на ливадите, градинската овесарка и сивата овесарка, които намират място там, за да задоволят техните репродуктивни потребности.

• Една държавна детска градина
• Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
• Едно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
• Средните училища от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) са в Чирие и Казеле Торинезе

• Сан Карлос Сентро, Аржентина

• Уебсайт на общината
• Pro Loco Сан Карло Канавезе