Свободно време
Свободно време е време, прекарано извън бизнес, трудови отношения, търсене на работа, домакински задачи и образование, както и необходимите действия за ядене и спане. Според ситуационистите, свободното време е илюзорна идея и рядко е напълно „свободно“ – икономическите и социалните сили отпускат свободното време от индивида и му го продават обратно като стока.[1] Разбира се, заниманията на повечето хора през свободното им време не са напълно свободен избор и могат да бъдат ограничавани от обществен натиск, например хората могат да бъдат принудени да прекарват време в градината от нуждата да не изостават от стандартна на съседните градини или да ходят на купони поради обществен натиск. Свободното време като преживяване обикновено набляга на размерите на възприетата свобода и избор.[2] Други класически определения говорят за „непродуктивна консумация на време“ (Торстейн Веблен, 1899 г.).[3] Различните дисциплини имат определения, отразяващи техните най-чести проблеми: например, социалните сили в социологията и духовните и емоционалните състояние в психологията. От изследователска гледна точка, тези подходи имат предимството да са изброими и сравними във време и място.[4]
.jpg)
Социологията на свободното време е академична дисциплина, която се занимава с изучаването и анализа на свободното време. Отдихът се различава от свободното време в това, че е целенасочено действие, което включва свободно време в дейностен контекст. Икономистите смятат, че свободното време е също толкова ценно за човека като заплатата, която биха спечелили за същия период от време, изразходено в дейността. Ако това не беше така, хората биха работили, вместо да заделят свободно време.[5] Обаче, разграничението между свободното време и неизбежните дейности не е строго определено, т.е. хората понякога работят по работни задачи за удоволствие или за дългосрочна полза.[6] Свързана концепция е социалното свободно време, което включва свободни дейности в социални обстоятелства, като например извънучилищна дейност, спорт, клубове и т.н. Друга концепция включват семейното свободно време. Взаимоотношенията с други обикновено са голям фактор за удовлетворение.
История
В исторически план свободното време е привилегия на високата класа.[7] Възможностите за свободно време идват с повечето пари и по-малкото работно време, които нарастват драстично в средата и към края на 19 век, започвайки от Великобритания и разпростирайки се към другите богати страни в Европа. Достига и САЩ, макар по това време тази държава да има в Европа репутация на предоставяща много по-малко свободно време, въпреки богатството си. Имигрантите в САЩ откриват, че трябва да работят повече, отколкото са работели в Европа.[8] Икономистите продължават да разследват защо американците работят повече време.[9] Според някои автори, свободното време не е създадено през 19 век, а е застъпено в ориенталския свят още от древни време.[10] Аристотел интерпретира темата за свободното време като време, свободно от всякакво съществено необходимо занимание, като неотменимо свойство на гражданското състояние.[11].
Франция
Свободното време към средата на 19 век вече не е индивидуална дейност и все повече се организира. В промишления град Лил с население от 80 000 души към 1858 г. кабаретата и кръчмите за работната класа наброяват 1300 или една на всеки три къщи. Самите църкви също организират социални дейности. Всеки клуб има дълго разписание с офицери и натоварен график за банкети, фестивали и състезания.[12]
Великобритания
Докато грамотността, парите, улеснените пътешествия и разширеното чувство за общество нарастват във Великобритания след средата на 19 век, има все повече време и интерес в свободните дейности от всякакъв тип за всички класи.[13] Възможностите за развлечение се увеличават покрай нарастващите заплати и намаляващото работно време. В урбанизираните части на страната девет-часовият работен ден става все повече нормата, а закон от 1874 г. ограничава работната седмица до 56,6 часа. Освен това, навлиза система на рутинни ежегодни отпуски, която тръгва от администрацията към работната класа.[14][15] Около 200 морски курорта са създадени, благодарение на евтини хотели, евтини железопътни маршрути, широко разпространени банкови празници и избледняването на много религиозни забрани срещу светските дейности в неделя.[16]
Към края на Викторианската епоха индустрията на свободното време е изникнала във всички британски градове, а моделът е копиран в Западна Европа и Северна Америка. Тя предоставя планирано развлечение с подходяща продължителност и удобни места на ниски цени. Това включва спортни събития, музикални зали и народни театри. Към 1880 г. футболът вече не е запазен само за обществения елит и привлича голяма публика сред работната класа. По това време на свободното време се радва основно мъжкото съсловие. Съществуват и класови разлики между клубовете на високата класа и баровете на работната и средната класа.[17] Към 1920-те години киното и радиото масово привличат всички класи, възрасти и полове.
Видове
Обхватът на свободните дейности включва от най-неформални и небрежни до високо организирани и дълготрайни дейности. Значителна част от тези дейности са хобитата, които се предприемат за лично удовлетворение, обикновено редовно и често водят до удовлетворение чрез развиване на умения или признато постижение, понякога и под формата на продукт.
- Творчески вид – главното свойство на този тип е изборът на занимание с такава дейност, която е насочена към създаването или копирането на предмет за самоутвърждаване в даден творчески акт.
- Културно-потребителски вид – повишение на духовната култура, посещаване на музеи, театри, филхармонии, галерии, изложения, концерти, библиотеки и други.
- Рекреативен вид – вид развлекателен, като например риболов, туризъм, танци и други.
Културни разлики
Свободното време варира от едно общество до друго, макар антрополозите да са установили, че ловците-събирачи имат значително повече свободно време от хората в по-сложните общества. В резултат на това, общества като шошоните в Големия басейн се възприемат за много мързеливи от европейските колонизатори.[18]
Работохолиците, по-рядко срещани, отколкото в обществените митове, са тези, които работят маниакално за сметка на други дейности. Те предпочитат работата пред това да прекарват време в социализиране или да се занимават с други дейности през свободното си време.
Мъжете като цяло имат повече свободно време от жените, тъй като последните обикновено имат повече домакински и родителски отговорности и все по-голямо участие в бизнес заетостта. В Европа и САЩ възрастните мъже обикновено разполагат седмично с между един и девет часа повече свободно време от жените.[19]
Семейно свободно време
Семейното свободно време е времето, което родителите и децата прекарват заедно в развлекателни дейности[20] и може да бъде разширено така, че да включва прародители и внуци.[21] Свободното време може да стане център при развитието на емоционалната близост и силните семейни връзки. Различните контексти оформят перспективите, значението и преживяването на семейното свободно време. Например, свободното време е част от работата в селските райони, а селската идилия се приема от градските семейства през уикендите, но и селските, и градските семейства харесват селския контекст като идеално място за сплотяване на семейство (връзка с природата, по-бавно и по-интимно място, спокойствие и т.н.).[21][22]
Остаряване
Свободното време е важно през живота и може да улесни чувството за контрол и себестойност.[23] По-възрастните хора могат да се възползват от физическите, социалните, емоционалните, културните и духовните аспекти на свободното време. Оползотворяването на свободното време и взаимоотношенията често са централни фактори за удовлетворителното стареене.[24] Например, участването в свободни занимания с внуци може да повиши чувството им за дълг към следващите поколения, докато възрастните могат да оставят наследство отвъд себе си за бъдещите поколения.[25]