Солунски конгрес на ВМОРО (1896)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Солунски конгрес на ВМОРО.
Солунският конгрес на революционната организация в Македония и Одринско се провежда в град Солун в първите дни на август 1896 година. Свиква се поради нуждата от разрешаване на някои проблеми свързани с действията на организацията. На конгреса за първи път вземат участие всички видни дейци на организацията.[1]
| Солунски конгрес на ВМОРО | |
| — конгрес — | |
| Място | Солун, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 1896 г. |
Участници
| № | Име | Представител на | Бележка |
|---|---|---|---|
| 1. | Гоце Делчев | ||
| 2. | Даме Груев | Солун | училищен инспектор |
| 3. | Христо Татарчев | Солун | лекар |
| 4. | Антон Димитров | Солун | учител |
| 5. | Гьорче Петров | Солун | училищен инспектор |
| 6. | Иван Хаджиниколов | Солун | книжар |
| 7. | Петър Попарсов | Солун | учител |
| 8. | Пере Тошев | Битоля | учител |
| 9. | Христо Коцев | Одрин | учител |
| 10. | Кирил Пърличев | Воден | директор на прогимназията |
| 11. | Христо Матов | Скопие | директор на педагогическото училище[2] |
Решения
Конгресът е председателстван от Христо Татарчев. На този конгрес се взима решение за промяна на името на организацията на Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). Разширяването на революционната дейност също така подтиква делегатите да направят ново организационно разделение. Така са формирани седем революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Щипски, Одрински, Струмишки, Серски и Охридски. При това по-специален характер придобиват Прилепският и Цариградският революционен район, които получават правото директно да общуват с Централния комитет.
Гоце Делчев и Гьорче Петров изготвят нов устав на организацията, и са определени за задгранични представители в София.[3][4]