Битка при Медиолан

Валериан и Галиен (баща и син) стават императори в период когато външните и вътрешни неуредици достигат връхната си точка. В империята вилнее чума, а пограничните области са опустошени от вражески нашествия. Докато готите сеят разруха и плячкосват в Дакия, Мизия и Тракия, а градовете по северното крайбрежие на Мала Азия стават жертва на пиратските им нападения през Черно море, по поречието на река Рейн се образуват два големи племенни съюза — на франките и на алеманите, които правят редовни грабителски набези в Галия^[2]. Докато Валериан води лично войските си срещу сасанидите, синът му опитва да опази западните граници.

Галиен вероятно разполага с осем легиона: I Спомагателен, I Миневра, II Спомагателен, II Италийски, II Партски, VIII Августовски, XXII легион Фортуна Първородна и XXX Улпиев легион^[3] общо около 30 000 легионери и приблизително още толкова мобилизирани местни. Според хрониките на Йоан Зонара живял 8 века по-късно - алеманите, които прекосяват Реция на път за Медиолан наброяват около 300 000 души.^[4] Те биват пресрещнати от римската войска пред стените на града, където при състоялата се кървава битка много от нашествениците са убити. След битката, в Медиолан е издигната триумфална арка, а археологическите сведения сочат, че предградията извън крепостните стени биват изоставени^[5].

След тази победа Римската империя се изтегля от земите източно от Рейн и населявания предимно от племето алемани район Agri decumates. Честите набези от страна на германските племена са причина за генерални промени в римската армия. Създава се стратегически резерв състоящ се от тежка конница, който е способен да реагира бързо при навлизане на вражески племена дълбоко в империята. Медиолан става база на новосформираната армия.