Старо Нагоричане

Селото е разположено в областта Средорек в подножието на планината Руен, на десния бряг на река Пчиня.

„Свети Георги“

 Основна статия: Свети Георги (Старо Нагоричане)

В село Старо Нагоричане се намира средновековната църква „Свети Георги“, издигната върху останките на по-ранна църква, която вероятно е била построена от византийския император Роман IV Диоген (1068-1071). Археологическите разкопки показват, че тази по-стара църква е имала монументални размери и е била изградена от големи каменни блокове. Няма точни данни кога е построена, как е изглеждала и кога е била разрушена. През 1313 година сръбски крал Милутин решава да изгради нова църква на същото място. Нейната архитектура е в стила на представителните църкви от началото на XIV век, възникнал в резултат от обновяването на късната византийска архитектура. Стенописите са в стила от времето на династията на Палеолозите (т.нар. палеологов ренесанс) и са сред най-забележителните творби на прочутите солунски художници Михаил и Евтихий, работили в края на XIII и началото на XIV век.

В църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане е погребан цар Михаил III Шишман, ранен в боя при Велбъжд на 28 юли 1330 г., и починал следствие от получените рани при падането си от коня.

В Османската империя

През XVII век през Нагоричане минава Евлия Челеби и го отбелязва като „българско село“. В края на XIX век Старо Нагоричане е голямо чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Старо Нагоричино има 1150 жители българи християни.^[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 130 от 145 къщи в селото, които никога не са били екзархийски, през 1900 година преминават на страната на сръбската пропаганда в Македония.^[2]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.^[3]

В началото на XX век селата в района на Куманово са подложени на непрекъснати нападения на сръбски чети навлизащи безпроблемно през близката граница със Сърбия. С помощта на изпратени учители и свещеници, подкрепяни от сръбските чети, сръбската пропаганда си спечелва влияние в района. В редица села се появяват сърбомански семейства включително и в Старо Нагоричане. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Старо Нагоричино има 141 сръбски патриаршистки къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Старо Нагоричино има 160 българи екзархисти и 1200 българи патриаршисти сърбомани. В селото има българско и сръбско училище.^[5]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

По време на Първата световна война Старо Нагоричани е център на община и има 1152 жители.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 555 жители.^[7]

Родени в Старо Нагоричани

• Милан Станков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, роден в Младо или Старо Нагоричане^[8]
• Михаил Нагорички, български духовник от Старо или Младо Нагоричане
• Митре Българмицев (Даскал Митре), български просветен деец
• Петко Илиев (1886 – 1912), сърбомански четнически войвода
• Стоян Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков^[9]
• поп Христо Нагорички, български възрожденец, деец на Кумановската българска община от Старо или Младо Нагоричане^[10]

• Кръстю Лазаров. Революционната дейност в Кумановско
• Официален сайт на Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2011-12-11 в Wayback Machine.
• Община Старо Нагоричане на сайта на македонското министерство на местното самоуправление^{[неработеща препратка]}
• Община Старо Нагоричане Архив на оригинала от 2013-08-05 в Wayback Machine.