Стиник
Стиник (на македонска литературна норма: Стиник) е село в община Ново село на Северна Македония.
| Стиник Стиник | |
| — село — | |
  Стиник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Ново село |
| Географска област | Огражден |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 58 души (2002) |
| Пощенски код | 2434 |
| МПС код | SR |
| Стиник в Общомедия | |
История
Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Истияк. През същата година в селото живеят 56 християнски домакинства.[1]
През XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Спас“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Стипек (Stipek) е посочено като село в Петричка каза с 83 домакинства, като жителите му са 310 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Стипек е населявано от 700 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 896 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители, всички македонци.[7]
Личности
- Родени в Стиник
Георги Пасков, деец на ВМРО- Лазар Атанасов (1898 – 1921), деец на ВМРО, с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбска войска на 15 декември 1921[8]
- Никола Назлъмкин, деец на ВМРО[9]
- Петър Пасков (ок. 1891 - 1944), македоно-одрински опълченец и деец на ВМРО
- Починали в Стиник
- Алексо Поройлията (1864 – 1903), български революционер
- Гого Стоянов, български революционер, деец на Върховния комитет, четник на Алексо Поройлията, загинал заедно с войводата си в сражение на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата Стиник и Игуменец, Петричко.[10]