Стойно Бачийски
Стойно (Стойне) Цветков Спасов е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.
| Стойно Бачийски | |
| български офицер и горянин | |
 | |
| Роден | 1 септември 1897 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | Полковник |
| Години | 1926 – 1944 |
| Служил на |  Българската армия |
| Командвания | Командир на 51-ви пехотен вардарски полк (II СВ) |
Биография
Стойно Бачийски е роден на 1 септември 1897 в Княжево.[1] Произведен е в подпоручик през 1919, в поручик на 30 януари 1923 година, в капитан на 15 юни 1928 година, в майор на 6 май 1936 година, в подполковник на 6 май 1940 година.[2]
Като офицер от запаса полковник Стойно Бачийски се ползва с доверие пред царския двор. През 1942 – 1943 година е командир на 51-ви пехотен вардарски полк в Скопие и като такъв участва във всички антикомунистически акции.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стойно Бачийски е подведен заради дейността си под отговорност пред т. нар. Народен съд, но поради това, че е на фронта, делото е спряно.
На 8 март 1948 г., заедно с подполковник Димитър Цветков, се присъединява към четата на Герасим Тодоров и заема ръководно място в нея. Заловен на 20 март, след като четата е разбита и е осъден на смърт по чл. 1, ал. 1,4 и 9 от ЗЗНВ. Разстрелян е на 17 май 1949 година в град Горна Джумая. Заровен е в яма в гробищата на града. През 1992 година е посмъртно повишен в чин генерал-майор.[3]
Източници
- Ангелов, Веселин, „Отличен българин с името Герасим“, СамИздат, второ издание, 2008 г., меки корици, 234 стр., ISBN 978-954-617-034-7