Танчо Шабанов

Танчо е най-малкото дете в семейството на имотния овчар Вельо. Овцете отглеждат в местността „Черничови бачии“. За съжаление, по неизяснени причини бащата и децата умират, а Танчо и майката остават сами. Принудена от неволята жената изпраща сина си да чиракува при копривщенски абаджия. С много труд успява да спести пари и през 1869 година отваря кафене на „Битпазар“, където става известен като „Танчо кафеджи“. По-късно кафенето и бащиния си дом той превръща в места за срещи на революционния комитет.^[2]

През септември 1875 г. Танчо Шабанов се отправя към Цариград, за да проучи възможността за съдействие от страна на българите за бъдещото въстание. След завръщането си в Копривщица организира производство на муниции, необходими за бунта. Като добър майстор освен ушитото от Евлампия Векилова главно знаме той изработва няколко допълнителни.^[2]На тези знамена са извезани освен традиционните страховити лъвове са положени над тях и инициали Л.Б.С.И.С. – „Лъвъ Български Свобода Или Смъртъ“.^[3]

Денят идва. На 20-и април 1876 година, като са известени за решенията от събранието в Оборище, комитетът и Тодор Каблешков в къщата на Рашко Хаджистойчев^[4] взимат решение за обявяване на въстанието.^[2]

Камбаните на двете църкви в града вдигат на крак населението. Танчо Шабанов бие камбаната на храм „Свети Николай“, ехтят и тези на „Успение Богородично“.^[2]

Когато отминават първите дни на въстанието, както пише Танчо години по-късно, на 28 април няколко души, комитетски дейци взимат решение да бъдат избити турчеещите се копривщенски цигани, по подобие на тези в Клисура, които до запалването на града са свободни. Това е наложено заради заловеният циганин, който се опитвал да се свърже с турците в Стрелча и да обади какво става в Копривщица. Циганите са изкарани в местността Чардашко дере и изклани повечето от тях, заедно с пет турци. Много малко са убити с огнестрелно оръжие или умрели от страх. Само един по професия гюмрукчия бил оставен жив, заедно със семейството му, защото бил добър човек.^[5]

По-късно копривщенските революционери са хванати и затворени, начело с Тодор Каблешков, Панайот Волов, Георги Икономов и Найден Попстоянов. Една част от тях били затворени в „спицерията“ (аптеката) на д-р Спас Иванов, а друга – в църквата „Св. Николай“.^[1] И до днес в мазето на храма се пазят надписите, писани с въглен, оставени от затворниците. Орчо войвода заедно с Павел Бобеков и Манчо Манев освобождават затворените въстаници.^[2]

През следващите дни Танчо Шабанов участва в похода на копривщенската чета до пазарджишките села Старо-ново (днес Старосел) село и с. Паничери и взима участие в сраженията с турците.^[2]

След потушаването на въстанието с отряда на Каблешков се отправя към Балкана. Предложението му за емиграция във Влашко обаче не е прието от останалите и той се отделя от тях и се връща в Копривщица. Укрива се известно време, но след предателство е затворен и инквизиран в затвора в София. Осъден е и последователно е препращан в затворите в Одрин, Цариград и Кипър. Тук освен „черната“ работа води записки със синьо-червен молив. През 1880 г. дочаква освобождението и се прибира у дома.^[2]

Същата година се жени за Мария Добрева – дъщерята на Добри войвода. За да се прехранват с осемте си деца и жена, Танчо изработва писани налъми, ^[2]но никога не пожелава да заеме каквато и да било платена държавна служба.^[1]

Танчо Шабанов и Христо Коев имат голямата заслуга да са единствени хроникьори на Априлското въстание като илюстратори.^[1]

• Колектив. Летописци на априлското въстание. Христо Коев, Танчо Шабанов. София, Български художник, 1966. с. 82.
• „Описание на живота ми в Кипър“

Мемоари, издадени в книга, всички текстове в която са на български и гръцки език. Подготовката и отпечатването ѝ е съвместен проект на посолството на България в Никозия и Министерството на външните работи на Кипър, осъществен в рамките на кипърското председателство на Европейския съюз.^[6]

• Шабанов Т. Описание на живота ми
• Мухова, С., Мрънкова, К. Загадка в новооткритата снимка на Танчо Шабанов Архив на оригинала от 2022-01-21 в Wayback Machine., в. „За буквите“, Година XLII • Брой 60/март 2020 г., стр. 16 – 17.