Ташкентска област

Всичките 16 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1935 г. (Чирчик) до 1984 г. (Паркент). Ташкентска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тази дата границите ѝ не са променяни.

Ташкентска област е разположена в североизточна част на Узбекистан. На северозапад граничи с Туркестанска област на Казахстан, на североизток – с Таласка и Джалалабадска област на Киргизстан, на юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – с Наманганска област и на запад – със Сърдаринска област. В тези си граници заема площ от 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ, град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта). Дължина от североизток на югозапад 270 km, ширина от запад на изток 150 km.^[2]

Североизточната и източната част на областта е заета от хребетите на Западен Тяншан: Чаткалски (3789 m), Курамински (3476 m), Угамски (3610 m) и Пскемски, последният с връх Аделунга 4301 m (42°09′19″ с. ш. 71°00′44″ и. д. / 42.155278° с. ш. 71.012222° и. д.42.155278, 71.012222), най-високата точка на областта. Големи райони на юг и югозапад представляват предпланинска равнина, полегато спускаща се на югозапад към река Сърдаря. Цялата територия на областта лежи в зона на активна сеизмичност.^[2]

Климатът е континентален с влажна, относително мека зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -1,3 °C до -1,8 °C, средна юлска 26,8 °C. Годишната сума на валежите в равнината е 250 mm, в предпланинските райони 350 – 400 mm, а в планините – 500 mm, като голяма част от тях падат през пролетта. Снежна покривка се задържа предимно по планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.^[2]

Основната водна артерия в областта е река Сърдаря, която тече по границата със Сърдаринска област с част от средното си течение на протежение от 125 km. Нейните десни притоци Чирчик (с притока си Пскем и др.) и Ахангаран имат снежно и ледниково подхранване и водите им се използват за напояване и добив на електроенергия (Чарвакско, Туябугузко водохранилище и др.).^[2]

В равнинните райони почвите са сиви, в предпланинските (до височина 500 – 600 m) – типични сиви, по ниските части на склоновете на планините (до височина 1200 m) – тъмносиви, по-нагоре ливадно-кафяви, а след това ливадно-степни. По долните участъци на речните тераси, а също и в местата където подземните води са близко до повърхността са развити ливадни и блатни почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Цялата равнинна част на областта е заета от обработваеми земи, като само покрай бреговете на Сърдаря има малки, предимно тополови горички. В планините на височина до 1200 – 1400 m са разпространени планинските степи, нагоре следват редки гори от арча (вид средноазиатска хвойна), а районите над 2000 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В Ахангаранската долина (в долния горски пояс) е развита храстова растителност представена от орлов нокът, кучешка роза, барбарис и др. В равнината се срещат жълт лалугер, полска мишка, къртица, влечуги (степна костенурка, гущери и др.), чакал, заек. Предпланинските и планинските райони се обитават от бодлокож, планински овен, каменна гъска и др.^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Ташкентска област област е наброявало 2 898 700 души (8,65% от населението на Узбекистан). Гъстота 189,46 души/km². Градско население 64,3%. Етнически състав: узбеки 66%, казахи 13%, руснаци 6%, таджики 5%, татари 2%, корейци 2% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Ташкентска област се дели на 15 административни района (тумана), 16 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 97 селища от градски тип.^[1][3]