Теодосий Синаитски

Теодосий Синаитски е роден със светското име Теохар Гогов във втората половина на XVIII век в големия български град Дойран, тогава в Османската империя. Учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник. След смъртта на съпругата си става монах в Синайския манастир между 1821 – 1831 година, където през 1828 година е ръкоположен за архимандрит. През 1831 година е свещеник в солунската църква „Свети Мина“, след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира.^[2] При пътуванията си се запознава с видните възрождeнци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов Джинот. Бори се за утвърждаването на новобългарския език^[3] Спомага за отварянето на българска печатница в село Ваташа, Тиквешко.^[4]

Солунска печатница

Теодосий Синаитски с помощта на митрополит Мелетий Солунски^[5] отваря към църквата „Свети Мина“^[6] българска печатница в Солун^[7], използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. Книжарницата вероятно е отворена в 1838 година, откогато е и първата запазена, отпечатана в нея книга.^[5] В писмо от 30 ноември 1838 година Неофит Рилски смята книжарницата за току-що отворена: „За тѵпографиіата Солунска искайте отъ киръ Христа Папа Василий Прокириксин що има за Θρησκεία τῶν Ἑβραίων ще да разумѣете, която е сега новосоставена, и щото заключите отъ нея, съобщете ми“. Христо Попвасилев вероятно е бил настоятел на печатницата и вероятно е имал обява за споменатата книга. Поп Темиля от солунското село Висока разказвал на Атанас Шопов, че в 1836 година, когато е бил ръкоположен в Солун за свещеник, се срещнал с архимандрит Теодосий в неговата печатница, като словослагател бил някой си Димитър. Натанаил Охридски в автобиографията си казва, че след като той и учителят му Георги Самуркашев превеждат на български^[8] книгата „Служение еврейско“ през май 1837 година, тръгват за Света гора, като дават превода си на Наум Лювчиев от Велес да го отпечата в Солун, където се чувало, че е отворена българска печатници.^[9]

Книги, отпечатани в печатницата

В печатницата са отпечатани „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия“ в 1838 и „Служение еврейско и все злотворение нихно“ – антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит и преведен

от Натанаил Зографски в 1839 година. В същата година Теодосий Синаитски печата „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“.

В същата 1839 година печатницата на хаджи Теодосий изгаря и е възстановена с паричната помощ на Кирил Пейчинович и на следващата 1840 година в нея е отпечатана книгата му „Книга глаголемая утешение грешним“. В предговора към „Утешение грешним“ Теодосий Синаитски казва, че тя е написана от Пейчинович на

и прави възхвала на българския език като го сравнява с ключ от желязо и челик, който сигурно отваря народното сърце, за да възприеме тя светлината на истината.

В 1841 година Теодосий Синаитски печата „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“. Книгата представлява триезичен речник – български, гръцки и караманлийски, тоест турски и е предназначена не за религиозни, а за търговски нужди. Нов пожар в края на 1842 година или началото на 1843 година окончателно унищожава печатницата. Остатъците от нея според Арсени Костенцев са пренесени във Ваташа.^[10]

През януари 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Солун и вижда остатъците от „славянската типография... основана от местния българин Теодосий, архимандрит синайски в 1839 година“.^[11]

• Петте известни книги, отпечатани от Теодосий Синаитски
• 
  „Началное учение с молитви утренния славяноболгарский и греческия“, 1838 г.
• 
  „Служение еврейско и все злотворение нихно“, 1839 г.
• 
  „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, 1839 г.
• 
  Предисловие на Теодосий Синаитски към „Книга глаголемая утешение грешним“, 1840 г.
• 
  „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“, 1841 г.

След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира затиснат от срутен покрив.

След девет години в 1852 година Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун.

На Теодосий Синаитски е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

• „Началное Оучение с Молитви Оутренния Славяноболгарский и Греческия“ – Първата книга отпечатана в печатницата на Теодосий Синаитски в Солун през 1838 г.
• „Краткое Описанiе Двадесат Монастирей Обретающяся во Светой Гори Атонской. Въ Славу Отца и Сина, и Святаго Духа, Амин“. Солун, 1839 година
• „Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от свещено и божествено писание ветхо и новое“, Солун, 1839 година
• „Книга за научение трих язиков славяно болгарский и греческия и карамалицкой“. Солун, 1841 година
• Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889
• Шоповъ, А. „Първата българска печатница въ Солунъ. Синаитски архимандритъ Хаджи попъ Теодосий“, Пловдивъ, 1895.
• Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 61 – 71
• „Първата солунска българска печатница“, Йордан Иванов, публикувано във в-к „Средец“, год. III, брой 12, София, декември 1938 г.
• „Сто години от основаването на първата българска печатница“, Иван Снегаров, София, 1939 г.