Трайко Гьотов
Трайко Минов Гьотов или Йотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Трайко Гьотов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1870 г. |
|---|---|
| Починал | 1941 г. |
| Трайко Гьотов в Общомедия | |
Биография
Гьотов е роден в кукушкото село Драгомирци, тогава в Османската империя[1], днес Вафиохори, Гърция. Влиза във ВМОРО. Четник е при Върбан Килифарски и Григор Тотев, а по-късно става самостоятелен войвода в родното му Кукушко. Участва в битката край Арджанското езеро. През Илинденско-Преображенското въстание участва в сраженията при селата Аматово и Постолар.[2] На 13 октомври четите на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.[3] След това води кукушките чети, през август в Арджанския гьол се стига до разрив между Трайко Гьотов и Гоце Нисторов и четата им се разделя на две, след което на 18 август четата на Нисторов води сражение при Аматовската станция.[4]
В началото на 1904 година четата на Аргир Манасиев, след сражение в Смол, се прехвърля в Кукушкия район при Трайко Гьотов. При едно излизане от Арджанското езеро с една лодка попадат на турска засада и трима от шестимата четници са ранени, включително войводата Гьотов. Заради това в Кукушкия район е изпратен Христо Чернопеев. На следната 1906 година Гьотов е принуден да замине на лечение в Свободна България, като с него отива и Васил Гърков.[5]
| Чета на Аргир Манасиев и Трайко Гьотов, 20 октомври 1904 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Аргир Манасиев | Сехово | Гевгелийска | |
| 2. | Трайко Гьотов | Драгомирци | Кукушка | |
| 3. | Христо Иванов | Тушим | Гевгелийска | |
| 4. | Георги Иванов | Тушим | Гевгелийска | |
| 5. | Стоян Георгиев | Тушим | Гевгелийска | |
| 6. | Митре Георгиев | Тушим | Гевгелийска | |
| 7. | Митре Кръстов | Тушим | Гевгелийска | |
| 8. | Нешо Ташов | Ливада | Гевгелийска | |
| 9. | Гено Янов | Смоквица | Гевгелийска | |
| 10. | Глигор Шаев | Сехово | Гевгелийска | |
| 11. | Митре Тумбанов | Боймица | Гевгелийска | |
| 12. | Асен Кярджиев | Варна | Варненска | |
| 13. | Илия Мишев | Кавадарци | Тиквешка | |
| 14. | Георги Щерьо | Ливада | Гевгелийска | |
| 15. | Доне Янов | Постолари | Кукушка | |
| 16. | Мино Иванов | Постолари | Кукушка | |
| 17. | Яно Георгиев | Казаново | Кукушка | |
| 18. | Лазар Ников | Драгомирци | Кукушка | |
| 19. | Христо Георгиев | Гавалянци | Кукушка | |
| 20. | Трайко Николов | Иджилари | Кукушка | |
| 21. | Христо Янков | Мачуково | Гевгелийска | |
| 22. | Зафо Христов | Мачуково | Гевгелийска | |
| 23. | Мино Гонов | Петгъс | Ениджевардарска | |
| 24. | Мино Танов | Тушилово | Ениджевардарска | |
| 25. | Алекса Пешов | Орман | Костурска | |
| 26. | Иван Ив. Александров | Гумендже | Ениджевардарска | |
| 27. | Тимчо | Кованец | Гевгелийска | |
| 28. | Гоно Ванчев (пеливана) | Богданци | Гевгелийска | |
| 29. | Мите Кьосето | Велес | Велешка | [6] |
През 1912 година след началото на Балканската война Трайко Гьотов оглавява местна чета в помощ на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, предвождана от Тодор Александров.[7]
Умира в 1941 година.[8]