Търнава (дем Преспа)
Тази статия е за селото в Егейска Македония. За други значения на Търново вижте Търново (пояснение). За други значения на Търнава вижте Търнава.
Тъ̀рнава, Тъ̀рнова или Тъ̀рнаво (местно произношение Тъ̀рнаа, на гръцки: Πράσινο, Прасино, катаревуса: Πράσινον, Прасинон, до 1955 година Τίρνοβο, Тирново[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
| Търнова Πράσινο | |
| — село — | |
  Търнова  Търнова  Търнова | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 1387 m |
| Население | 18 души (2021 г.) |
| Демоним | Тъ̀рнавци |
| Търнова в Общомедия | |
География
Селото е разположено в областта Кореща (Корестия) на 34 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 34 километра северно от Костур (Кастория) на брега на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).
История
В Османската империя
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Търнова с 18 семейства.[2] В края на XIX век Търнова е българско село в Костурска каза на Османската империя. Църквата в центъра „Свети Георги“ е от 1868 година според надписа над западния вход. Североизточно от селото има и по-малка църква „Свети Арсений“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Търново (Trnovo) е показано като село в Костурска каза с 89 домакинства и 260 жители българи.[3] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Търнова има 395 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тирново е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 68 къщи.[6]
В началото на XX век почти цялото население на Търнава е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото отново минава под върховенството на Българската екзархия.[7]
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. При него пристига делегация от Търново, която се оплаква от действията на Коте Христов, който минал на гръцка страна, подкупен с пари и златен часовник от Герман Каравангелис.[8]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 544 българи екзархисти и работи българско училище.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Търново преди Балканската война има 100 български къщи.[10]
Търново пострадва Гръцка въоръжена пропаганда в Македония - в началото на май 1905 година преминалият на гръцка страна Коте Христов пребива жестоко българския учител в Търново Георги Райков,[11] а самото село преживява и други андартски нападения, при които са изгорени всички български книги.[12] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Търново има 11 къщи със 109 жители.[13]
По време на Балканската война един човек от Търново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Търново е обозначено като българско селище.[15]
- Икони от „Свети Арсений“
„Свети Арсений“
„Света Богородица“
„Иисус Христос“
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Търнова (Трнова) има 80 къщи славяни християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Прасинон, в превод зелено.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Моро[18] | Μόρο | Македономахон | Μακεδονομάχων[19] | местност във Вич на ЮИ от Търнава[18] |
| Търново | Μάρμοβο | Анкатотон | Άγκαθωτόν[19] | |
| Големи Раски[20] | Γκολένι Ράσκι | Кладариес | Κλαδαριές[19] | местност в Корбец на З от Търнава[20] |
| Богданица[20][21] | Μποδτσάνι | Рема ту Ставру | Ρέμα του Σταυρού[19] | река в Корбец на З от Търнава[20] |
| Големе | Γκολέμε | Асвас | Άσβός[19] | местност във Вич на Ю от Търнава[18] |
| Киска[20] | Κίσκα | Анторахи | Άνθορράχη[19] | връх във Вич на ЮИ от Търнава (1502 m)[20] |
| Лесич[18] | Λέβιτς | Агнандия | Άγνάντια[19] | връх във Вич на ЮИ от Търнава (1826,9 m)[20] |
- Преброявания
- 1940 – 376 жители
- 1951 – 128 жители
- 1961 – 117 жители
- 1971 – 53 жители
- 1981 – 21 жители
- 1991 – 24 жители
- 2001 - 14 жители
- 2011 - 21 жители
Личности
- Родени в Търнава
Антон Ямовски (1928 – 1949), гръцки комунист[22]
Георги Райков (1864 – ?), български просветен и революционен деец, македоно-одрински опълченец- Йоанис Калицас (Ιωάννης Καλίτσας), гръцки андартски деец
- Лазо (Λάζος), гърцки андартски деец
- Пандо Стериов (? – 1906), деец на ВМОРО, арестуван в 1905 година за убийство на войник и осъден на смърт (21 януари 1906)[23]
- Тодор Адамов (Θεόδωρος Αδάμ), гръцки андартски деец, четник в четата на Каравитис
- Фоте (Φώτης), гръцки андартски деец
- Починали в Търнава
- Лазар Поптрайков (1878 – 1903), български революционер
- Евстатиос (Статис) Лихадиотис (? – 1905), гръцки андартски капитан