Уилям Окам

Роден през 1280 г. или 1285 г. в графство близо до Лондон, Окам учи в колежа „Мертон“ към университета в Оксфорд, а от 1317 г. се занимава и с преподавателска дейност в Оксфорд и Лондон. Участва дейно в разгорещени диспути.

Напуска острова и пристига в Париж, където продължава изследванията си в областта на философията и същевременно преподава теология. Дейността му се отличава със свободомислие.

През 1323 г. написва инвектива срещу папа Йоан XXII, в която оспорва светската власт на понтификата и отстоява свободата на литературната дейност. Срещу него е образуван процес, който продължава от 1324 г. до 1328 г. – признат е за виновен и е призван в папския дворец в Авиньон. Окам успява да избяга и търси закрила при император Лудвиг Баварски в Мюнхен. Тук той е приет благосклонно и защитава светската власт и каузата на Лудвиг.^[1] Окам става член на Францисканския орден, а дейността му засилва светската тенденция в средновековното общество. Той се противопоставя на плебейското съсловие и се обявява против ереста на Майстер Екхарт. Умира в Мюнхен през 1349 г.

Философия

• Summa logicae (c. 1323), Paris 1448, Bologna 1498, Venice 1508, Oxford 1675.
• Quaestiones in octo libros physicorum (преди 1327), Rome 1637.
• Summulae in octo libros physicorum (преди 1327), Venice 1506.
• Quodlibeta septem (преди 1327), Paris 1487.
• Expositio aurea super artem veterem Aristotelis, 1323.
• Major summa logices, Venice 1521.
• Quaestiones in quattuor libros sententiarum, Lyons, 1495.
• Centilogium theologicum, Lyons 1495.

Теология

• Questiones earumque decisiones, Lyons 1483.
• Quodlibeta septem, Paris 1487, Strasbourg 1491.
• Centilogium, Lyons 1494.
• De sacramento altaris и De corpore christi, Strasbourg 1491, Venice 1516.
• Tractatus de sacramento allans.

Политика

• Opus nonaginta dierum (1332), Leuven 1481, Lyons 1495.
• Dialogus* (begun in 1332) Paris 1476. Lyons 1495.
• Super potestate summi pontificis octo quaestionum decisiones (1344).
• Tractatus de dogmatibus Johannis XXII papae (1333–34).
• Epistola ad fratres minores (1334).
• De jurisdictione imperatoris in causis matrimonialibus, Heidelberg 1598.
• Breviloquium de potestate tyrannica (1346).
• De imperatorum et pontifcum potestate [известно и като 'Defensorium'] (1348).

• В Общомедия има медийни файлове относно Уилям Окам

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Уилям Окам.

• ((en)) William Turner, William of Ockham, The Catholic Encyclopedia
• ((en)) Sharon Kaye, William of Ockham, Internet Encyclopedia of Philosophy
• ((en)) Claude Panaccio, William of Ockham, Stanford Encyclopedia of Philosophy