Уханската битка (на китайски: 武汉之战), известна сред китайците като отбраната на Ухан, а на японците като превземането на Ухан, е мащабна битка от Втората китайско-японска война. Сраженията се провеждат в обширни райони от провинциите Анхуей, Хънан, Дзянси, Джъдзян и Хубей за период от четири месеца и половина. Тази битка е най-дългата, най-голямата и може би най-значимата от ранните етапи на Втората китайско-японска война. Повече от един милион войници на националната революционна армия от Пета и Девета военна зона са поставени под прякото командване на Чан Кайшъ за защитата на Ухан от императорската армия на Япония в Централен Китай водена от Шунроку Хата. Китайските сили са подкрепени от съветската доброволческа група както и от група пилоти доброволци от съветските ВВС.[18]
| Уханска битка |
|
 |
|
| Период | 11 юни – 27 октомври 1938 г. |
|---|
| Място | Ухан |
|---|
| Резултат | тактическа японска победа |
|---|
|
|
|
|
|
Първоначално: 30 дивизии (около 256 000)[1]
По-късно:
2 000 000 в района на бойните действия[2]
(1 100 000 участващи в бойните действия)[1][3]
200 самолета
30 канонерки[4] | 350 000[5]-403 200[3][6]
500+ самолета[7][8]
120 бойни и 315+ други кораби[8][9][10] |
|
|
Ai: 254 628 убити и ранени[11]
Mackinnon: 254 628 убити и над 400 000 ранени[12]
| По японски данни:- 31 486 – 35 500 убити и ранени[13][14]
- 105 945+ случая на заболявания[15]
По китайски данни: - Съвременни данни: 256 000 убити и ранени[16]
- 70 000 (спонсорирани от държавата медии)[16] – 200,000+ (академични източници)[17] убити и ранени
- 100 самолета[17]
- Десетки превозни средства[17]
- 435+ морски съдове повредени или унищожени[9]
|
|
| 30.5667, 114.267 |
| Уханска битка в Общомедия |
Въпреки че битката завършва с превземането на Ухан от японските сили, тя води до тежки жертви и от двете страни, достигащи според някои оценки до общо 1,2 милиона души. Поради претърпените тежки загуби японците решават да отклонят вниманието си на север, удължавайки войната до атаката срещу Пърл Харбър.[19] Краят на битката сигнализира за началото на стратегическа безизходица във войната[20] и преминаване от големи битки към локализирани сражения.[21]
Бележки
