Федър (философ)
Федър (на старогръцки: Φαῖδρος) е гръцки епикурейски философ, ръководител на епикурейското училище в Атина след смъртта на Зенон Сидонски (около 75 година пр.н.е.) до смъртта си през 70 или 69 година пр.н.е.[1]
| Федър | |
| Роден | 138 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | предполага се 70 г. пр.н.е. |
| Философия | |
| Школа | Епикурейство |
Роден е през 138 г. пр. н.е. Известно време е бежанец в Рим по време на превземането на Атина, преподава епикурейство на младия Цицерон,[2] който по-късно, при престоя си в Атина (80 г. пр.н.е.) възобновява познанството си. По това време Федър е възрастен мъж, доминираща фигура в епикурейското училище.[3] Той също има като ученици Велей (Velleius), когото Цицерон представя като защитник на епикурейските възгледи в „За природата на боговете“ (De Natura Deorum),[4] и особено Атик, който остава верен на епикурейството през целия си живот.[5] Цицерон хвали особено приятните му маниери и елегантността на речта му.[6] Има син на име Лисиадас.
Цицерон пише на Атик с молба да получи есето на Федър „За боговете“ (Περὶ ϑεῶν),[7] което използва при съставянето на първата книга от De Natura Deorum. На тази основа той разработва не само своя анализ на епикурейската доктрина, но и анализа на по-старите философи.
Източници
- Тази статия включва текст от публикация, която е обществено достояние: Smith, William, ed. (1870). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Phaedrus the Epicurean в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |