Направо към съдържанието

Франконска Юра

10°45′36″ и. д. / 49.02° с. ш. 10.76° и. д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Франконски Алб)
Франконска Юра
49.02° с. ш. 10.76° и. д.
Местоположение на картата на Германия Бавария
Общи данни
МестоположениеБавария
Част отЮра
Най-висок връхПопберг
Надм. височина657 m
Подробна карта
Франконска Юра в Общомедия

Франконска Юра или Франконски Алб (на немски: Frankischer Jura, Fränkische Alb) е куестова нископланинска верига в Южна Германия, провинция Бавария, явяваща се североизточната част на Швабско-Франконска Юра в Швабско-Франконския басейн.

Географияредактиране на кода

Разположение, границиредактиране на кода

Франконска Юра представлява изпъкнала на югоизток дъга и се простира от север на юг, а след това на югозапад на протежение около 200 km. На север достига до долината на река Майн, на юг до долината на Дунав, на запад е ограничена от Нюрнбергската котловина, а на изток долината на река Наб (ляв приток на Дунав) я отделя от Чешката гора. На югозапад долината на река Вьорниц (ляв приток на Дунав) я отделя от масива Швабска Юра.[1]

Геоложки стоежредактиране на кода

Осовата зона на Франконска Юра е изградена от юрски варовици и доломити със силно развити карстови форми, а перифериите ѝ части – предимно от кредни пясъчници и шисти. На основата на този геоложки строеж най-северната ѝ част (т.н. Франконска Швейцария) е известна със своите причудливи скални образувания.[1]

Релефредактиране на кода

Западните и северозападните склонове на масива, обърнати към Нюрнбергската котловина са стръмни и сълно разчленени, а източните и югоизточните – полегати. Билните ѝ части са платообразни, над които се издигат куполовидни върхове. Най-високият връх е Попберг (657 m), издигащ се в средната ѝ част. На север във Франконска Швейцария най-високата точка е връх Хоенщайн (636 m). В зависимост от геоложките и геоморфоложки особености Франконска Юра се дели на три части – Северна (т.н. Франконска Швейцария) между реките Майн на север и Пегниц на юг; Средна – между реките Пегниц на север и Алтмюл на юг и Южна – между реките Алтмюл на изток и Верниц на запад. Този последен участък от своя страна се дели на два района, разделени от проломната долина на река Алтмюл.[1]

Водиредактиране на кода

Реките, водещи началото си от Франконска Юра принадлежат към басейните на реките Дунав и Рейн, респективно Майн. Към Дунав се стичат реките Усел, Шутер, Аншлаутер, Шварцах, Вайсе Лабер, Шварце Лабер, Лаутерах и др., а към басейна на Майн принадлежат Редниц с десните си притоци Шварцах, Пегниц, Швабах, Визент и др.[1]

Растителностредактиране на кода

Склоновете и билните части на планината са заети от букови и иглолистни гори, храсталаци, ливади, пасища и пустеещи земи по най-високите части.[1]

Градовередактиране на кода

Билните части и скроновете на планината са слабо населини, но в подножията ѝ са разположени множество населени места. Бамберг, Байройт, Амберг, Наймаркт, Айхщет, Вайсенбург и др.

Източнициредактиране на кода

🔥 Top keywords: Начална страницаHell's Kitchen БългарияКъщата с маймункатаЕргенътНова КаледонияСпециални:ТърсенеПавел VIСловакияРоберт ФицоКъщата с ягодитеДен на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовностБългарияСписък на страните по телефонен кодРобърт ГрейСикстинска капелаБергамотИстория на телевизията в БългарияБузовградПФК „Ботев“ (Пловдив)Дяволското гърло (сериал)Виктор АнгеловПарламентарни избори в България (2024)24 майРегистрационен номер на МПС (България)Специални:Последни промениЧервен брег16 майСофияХристо БотевКолю ФичетоВладимир ЗомбориСтиви УондърКирил и МетодийIl VoloКоклюшГеорги АспаруховПаронимСтоян КамбаревНационална купа на България по футбол