Хорст Нимак

Начало на военната служба

Хорст Нимак постъпва на военна служба в Райхсверa през 1927 г. като офицерски кандидат от кавалерийски полк. През 1931 г. е повишен в чин лейтенант, а с избухването на Втората световна война е за кратко и преподавател в кавалерийското училище. След напускане на военното училището Нимак бил възпроизведен в звание ротмистър.

Втора световна война

След старта на Втората световна война през октомври 1939 г. е назначен за командир на ескадрон, воюващ до западната граница на Нацистка Германия като част от разузнавателен батальон на 5-а пехотна дивизия. След година през април поема командването на разузнавателния батальон, с който участва във Френската кампания от май до юни, за където е удостоен с наградата Железен кръст II и I степен, а в средата на юли 1940 г. получава отличието Рицарски кръст за смелостта си.

От 22 юни 1941 г. Нимак участва активно в германо-съветската война, както и в Беларуската операция, а след това се сражава в района на Смоленск. През юли същата година е тежко ранен, откаран е в най-близката болница и по време на лечението му през август е удостоен с наградата Дъбови листа към Рицарския кръст, а малко по-късно е повишен в чин майор.

През ноември 1941 г. след изписването му от болницата е назначен за началник на кавалерийското обучение във военно училище.

През февруари 1943 г. е повишен в чин подполковник и е назначен за командир на новосформирания във Франция гренадирски полк от останките на 24-та танкова дивизия, разгромена в Битката при Сталинград (1942).

От октомври на същата година поема командването на фузилерски пехотен полк от танковата дивизия „Велика Германия“, участвал в боевете в Украйна и Румъния в по-късния етап, а през юни е повишен в полковник и е награден с отличието Мечове към дъбовите листа на Рицарския кръст.

На 24 август 1944 г. е повторно ранен, когато бронирана кола (Panzerspähwagen) го удря. Спасен е в последния момент от обгорената кола и веднага е транспортиран до областната болница в Берлин. В болницата „Шарите“ професор Фердинанд Зауербрух успява да избегне ампутация на лявата му ръка.

В началото на януари 1945 г., вече в звание генерал-майор (последно повишение), Нимак е назначен за командир на Учебна танкова дивизия, с която активно участва в боевете на Западния фронт до края на март. От 3 април същата година е ранен за трети път, а през май е пленен от британците, докато се лекува в лазарет.

Умира в град Целе на 83-годишна възраст през 1992 г.

• Пехотна щурмова значка
• Значка за раняване – златна (7 април 1944)
• Железен кръст (1939)
  • II степен (17 май 1940)
  • I степен (12 юни 1940)
• Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
  • Носител на Рицарски кръст (13 юли 1941) като командир на разузнавателен батальон^[1]
  • Носител на дъбови листа №30 (10 август 1941) като командир на разузнавателен батальон^[1]
  • Носител на мечове №69 (4 юни 1944 г.) като командир на пехотен полк от Танкова дивизия „Велика Германия“"^[1]
• Споменат в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (6 юли 1941)
• Федерален кръст за заслуги – по време на службата си в Бундесвера

Цитати

Библиография

• Хорст Нимак – Lexikon der Wehrmacht Архив на оригинала от 2012-03-30 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нимак, Хорст“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​