Хърби Ханкок
Хърбърт (Хърби) Джефри Ханкок (на английски: Herbert Jeffrey Hancock) е американски пианист, кийбордист, ръководител на бенд и композитор.[23]
| Хърби Ханкок | |
| американски пианист | |
 На концерт на Джаз фестивала в Ница, 2010 година. | |
| Роден | |
|---|---|
| Етнос | афроамериканци |
| Учил в | Гринелски колеж |
| Награди | „Оскар“ за най-добра оригинална музика (1986) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (1998) Албум на годината (2007) Зала на славата на музикалните награди „Грами“ (2008) |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз,[1] бибоп,[2][3][4] джаз рок,[5] постбоп,[6][7] фънк,[8][9][10] хард боп,[11][12] електро,[13][14][7] джаз фънк,[15][16][17] ритъм и блус,[18][19] поп рок,[20] класическа музика[21][22] |
| Инструменти | пиано, клавитара, флейта, елктронна клавиатура, синтезатор, музикална клавиатура |
| Активност | от 1961 г. |
| Лейбъл | „Блу Ноут“, „Кълъмбия Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, PolyGram, „Сони Би Ем Джи“, „Уорнър Брос Рекърдс“ |
| Участник в | „Американска академия за изкуство и наука“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.herbiehancock.com |
| Хърби Ханкок в Общомедия | |
Член на Втория голям квинтет на тромпетиста Майлс Дейвис, Ханкок оказва влияние върху преоткриването на ритъм секцията в джаза, и освен това става един от главните архитекти на пост-бопа. Той е сред първите джазмени, които приемат музикалните синтезатори и фънк музиката (чийто белег са синкопираните барабанени удари).
Музиката на Ханкок се отличава с мелодичност и достъпност; много от песните му „преминават границите“ и постигат успех сред поп слушателите. Тя е възприемчива спрямо фънка и соула, но същевременно се родее с по-свободните стилистични елементи на джаз музиката. В импровизациите си създава уникална бленда от джаз, блус и съвременна класическа музика, като хармоничните му стилизирания наподобяват естетиката на Клод Дебюси и Морис Равел.
Някои от най-известните солови творби на Ханкок са Cantaloupe Island, Watermelon Man (по-късно изпълнени от редица други музиканти, включително ръководителя на бенд Монго Сантамария), Maiden Voyage, Chameleon и синглите I Thought It Was You и Rockit. Неговият River: The Joni Letters става едва втория джаз албум, спечелил награда Грами за албум на годината (2008). Преди него единствено Getz/Gilberto (1965) печели отличието.
Ханкок практикува ничиренския будизъм и е член на будисткото сдружение Сока Гакай Интернешънъл.[24][25][26] Като част от духовната си практика, той ежедневно рецитира будисткото песнопение Нам Миохо Ренге Кио.[27]
На 22 юли 2011 г. на церемония в Париж Ханкок е определен за посланик на добра воля на ЮНЕСКО за промотирането на междукултурния диалог.
През 2013 г. постъпва във Факултета по музика на Калифорнийския университет, където преподава джаз музика.[28]
Дискография
- Takin' Off (1962), за Блуноут