Черномен

Селото е разположено на два километра южно от река Марица и от българо-гръцката граница. В Черномен има Граничен контролно-пропускателен пункт за България – Орменион-Капитан Петко войвода.

На 13 май 1327 година българският цар Михаил III Шишман се среща в Черномен с византийския император Андроник III Палеолог и двамата подписват така наречения Черноменски договор за съюз.

Край селото на 17 септември 1371 година се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин Мърнявчевич и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.

В 19 – 20 век Черномен е чисто българско село. В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Чирмен живеят 870 българи и 120 мюсюлмани, общо 180 семейства.^[1] Според Любомир Милетич в 1912 в Чермен има 189 семейства или общо 900 българи екзархисти.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Черномен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Селото е изгорено през Междусъюзническата война от турски войски. След Първата световна война попада в Гърция. През 20-те години на XX век е заселено с гърци бежанци от Турция (Източна Тракия) и България – хасковските селища, Ортакьойско, Козлуджа и Урумкьой.

Родени в Черномен

• Атанас Кънев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 8-а костурска дружина^[4]
• Атанас Славов (1860 – 1924), български общественик, кмет на Бургас
• Никола Андонов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев^[5]

Починали в Черномен

• Вълкашин Мърнявчевич (1320 – 1371), владетел на Прилепско кралство
• Углеша Мърнявчевич (? – 1371), владетел на Сярско княжество