Юпитер (ракета)

Вижте пояснителната страница за други значения на Юпитер.

Юпитер (на английски: PGM-19 Jupiter) е американска течногоривна многостепенна ракета-носител, част от семейството Редстоун. Използвани са като стратегически ракети със среден радиус на действие и като носители в програмите на НАСА.

Юпитер
Данни за ракетата
Функцияракета-носител
ПроизводителКрайслер
ОператорНАСА
ПрограмаМъркюри
Страна САЩ
Размери
Височина18,3 m
Диаметър2,67 m
Маса49 353 kg
Подобни ракети
ФамилияРедстоун
Производни ракетиJuno II
История на изстрелванията
ДвигателиRocketdyne LR70-NA
Тяга42 439 kg
Горивокеросин
Тактически данни
Обсег2400 km
Точност1,5 km
Бойна главатермоядрена
Мощност1,44 МТ
Юпитер в Общомедия

Юпитер-С

Юпитер-С (на английски: Jupiter-С) е стратегическа балистична ракета със среден радиус на действие, произведена от Крайслер за USArmy.

Предназначение

Разработката на тази балистична ракета стартира през 1954 г. Тя е дълбока модификация на ракетата Редстоун, която е способна да достави ядрен заряд на разстояние до 1600 км. Новата ракета е предназначена за използване в театъра на военните действия и поразяване на стратегически цели в дълбокия тил на противника на разстояние до 2400 км. Ракетата е проектирана за едновременно използване от USArmy и USN, което налага редица ограничения още при етапа на конструирането и. През ноември 1956 г. USN се отказва от съвместната програма. Течногоривните ракети са твърде опасни за експлоатация на корабите (особено на подводници) и с незадоволителна бойна готовност. По тази причина флотът се насочва към твърдогоривен еквивалент на „Юпитер-С“, който впоследствие се превръща в междуконтиненталната балистична ракета Поларис. Лишена от поддръжката на USN, USArmy губи позиции и официално предава всички ракети с радиус на действие над 320 км на USAF. През 1958 г. ракетата е приета на въоръжение. Крайслер получава поръчка за строежа на 100 ракети. Съединенията на USAF, опериращи с ракетата достигат пълна бойна готовност през 1960 г. След края на Карибската ракетна криза, „Юпитер-С“ е свалена от въоръжение по споразумение между правителствата на САЩ и СССР. Това политическо решение само ускорява края на „Юпитер-С“, тъй като още предишната година USAF издават меморандум, според който ракетата е обявена за морално остаряла и се налага подмяната и с нова по-съвършена.

Оператори

 САЩ: United States Air Force

  • 864-ти Стратегически ракетен ескадрон;
  • 865-и Стратегически ракетен ескадрон;
  • 866-и Стратегически ракетен ескадрон.

Италия: Aeronautica Militare (ВВС на Италия)

  • 36-а Стратегическа въздушна възпираща бригада

Турция: Türk Hava Kuvvetleri (ВВС на Турция)

Юнона-1

Юнона-1 (на английски: Juno I) е четиристепенна американска ракета-носител с помощта, на която е изведен на орбита първия американски изкуствен спътник на Земята.

Предназначение

Ракетата Юнона-1 принадлежи към семейството ракети Редстоун. Тя е модификация на ракетата „Юпитер-С“ с добавена четвърта степен. Създадена е за извеждане на ниска околоземна орбита на малки (като размер и маса) сателити. Четвъртата степен (твърдогоривна ракета Сърджънт) е неотделяема от полезния товар.

Хронология на полетите

Списък на стартовете на Юнона-1
№ на стартаДатаНомер на ракетатаСтартова площадкаПолезен товарРезултатЗабележка
11 февруари 1958RS-29 (UE)LC-26A  САЩ Експлорър-1УспехПърви американски изкуствен спътник.
25 март 1958RS-26 (UV)LC-26A  САЩ Експлорър-2ПровалНе сработва четвърта степен.
326 март 1958RS-24 (UT)LC-5  САЩ Експлорър-3Успех
426 юли 1958RS-44 (TT)LC-5  САЩ Експлорър-4Успех
524 август 1958RS-47 (TI)LC-5  САЩ Експлорър-5ПровалСблъсък на първа степен с връхните степени.
623 октомври 1958RS-49 (HE)LC-5  САЩ Бийкън-1ПровалПетстепенна модификация. Преждевременно отделяне на блока с връхните степени.

Юнона-2

Юнона-2 (на английски: Juno IІ) е четиристепенна американска ракета-носител, развитие на Юнона-1, от която наследява връхните степени. Разликата е в първата степен, където вместо ракета Редстоун е използвана по-мощната „Юпитер“.

Предназначение

Използвана е като ракета-носител за извеждане на по-тежки сателити и като носител в Програмата Мъркюри, за осъществяване на суборбитални космически полети с експериментална цел. След като става ясно, че ракетата не е достатъчно мощна, за да изведе на орбита космически кораб, участието и в първата космическа програма на САЩ е прекратено.

Хронология на полетите

Списък на стартовете на Юнона-2
№ на стартаДатаНомер на ракетатаСтартова площадкаПолезен товарРезултатЗабележка
16 декември 1958AM-11LC-5  САЩ Пионер-3Частичен успехПреждевременно изключване на първа степен.
23 март 1959AM-14LC-5  САЩ Пионер-4Успех
316 юли 1959AM-16LC-5  САЩ Експлорър-6ПровалЗагуба на контрол 5 сек. след старта.
414 август 1959AM-19BLC-26B  САЩ Бийкън-1ПровалПреждевременно изключване на първа степен.
513 октомври 1959AM-19ALC-5  САЩ Експлорър-7Успех
623 март 1960AM-19CLC-26B  САЩ Експлорър С-46ПровалНе сработва трета степен.
73 ноември 1960AM-19DLC-26B  САЩ Експлорър-8Успех
825 февруари 1961AM-19FLC-26B  САЩ Експлорър-10ПровалНе сработва трета степен.
927 април 1961AM-19ELC-26B  САЩ Експлорър-11Успех
1024 май 1961AM-19GLC-26B  САЩ Експлорър-12ПровалНе сработва втора степен.

Източници

  • Lednicer, David. „Intrusions, Overflights, Shootdowns and Defections During the Cold War and Thereafter“. Aviation History Pages. 9 декември 2010. Посетен на 16 януари 2011.
  • Wade, Mark. „Juno II“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 16 януари 2011.
  • „Hurricane Frances damage to Kennedy Space Center“. Посетен на 24 февруари 2012.
  • Rantin, Bertram. www.thestate.com. 6 октомври 2010 г.

Външни препратки