Язва на Бурули
Язвата на Бурули (известна още като язва на Бейрнсдейл, язва на Сърл или язва на Дейнтрие[1][2][3]) е инфекциозно заболяване, което се причинява от Mycobacterium ulcerans.[4] Ранният стадий на инфекцията се характеризира с безболезнен възелче или подута повърхност.[4] Това възелче може да се превърне в язва.[4] Възможно е язвата да бъде по-голяма във вътрешната си част, отколкото на повърхността на кожата,[5] а около нея да има оток.[5] С влошаването на болестта е възможно да се инфектират и костите.[4] Язвата на Бурули най-често засяга ръцете или краката;[4] рядко се появява треска.[4]
| Язвата на Бурули | |
 Язвата на Бурули (Гана). | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | A31.1 (ILDS A31.120) |
| МКБ-9 | 031.1 |
| База данни DiseasesDB | 8568 |
| Мед. рубрики MeSH | D009165 |
| Язва на Бурули в Общомедия | |
Причина
M. ulcerans освобождава токсин, известен като миколактон, който понижава функцията на имунната система и води до тъканна смърт.[4] Бактерии от същото семейство предизвикат също туберкулоза и проказа (M. tuberculosis и M. leprae, съответно).[4] Не е известно как се разпространява болестта.[4] Възможно е разпространението да е свързано с водоизточниците.[5] Към 2013 г. няма ефективна ваксина.[4][6]
Лечение
Ако хората се лекуват рано, антибиотици за осем седмици са ефективни при 80%.[4] Лечението често включва лекарствата рифампицин и стрептомицин.[4] Понякога се използва кларитромицин или моксифлоксацин вместо стрептомицин.[4] Другите лечения могат да включват изрязване на язвата.[4][7] След излекуване на инфекцията, обикновено остава белег на повърхността.[6]
Епидемиология
Язвата на Бурули се появява най-често в провинциалните райони на юг от Сахара, особено Кот д'Ивоар, но е възможно да се появи и в Азия, западните части на Тихия океан и Северна и Южна Америка.[4] Такива състояния са възниквали в повече от 32 страни.[5] Годишно се проявяват около пет-шест хиляди случая.[4] Освен при хората, заболяването се среща при редица животни.[4] Албърт Ръскин Кук е първият, който описва язвата на Бурули през 1897 г.[5]