Ямало-Ненецки автономен окръг

През 1595 г. в най-долното течение на река Об, на нейния ляв бряг е основано селището Обдорск, което дълго време е село, а слез това - работническо селище. През 1933 г. селището е преименувано на Салехард, а през 1938 г. е признато за град. От 1796 до 1920 г. територията на днешния Ямало-Ненецки автономен окръг влиза в състава на Тоболска губерния. На 10 декември 1930 г. е образуван Ямало-Ненецкия национелен окръг в състава на Уралсака област, от 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област (по поречията на реките Об и Иртиш), от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област, а от 14 август 1944 г. – в състава на Тюменска област. През 1977 г. е преименуван на Ямало-Ненецки автономен окръг.

Географско положение, граници, големина

Ямало-Ненецкия автономен окръг се намира в северозападната част на Азиатска Русия, като над 50% от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. На изток граничи с Красноярски край, на юг с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море. В тези си граници заема площ от 769 250 km² (5-о място по големина в Руската федерация, 4,49% от нейната площ и 52,54% от територията на Тюменска област).^[2]

Релеф

Окръгът заема крайния север на Западносибирската равнина, като релефът е предимно равнинен (средна височина около 100 m) и за него са характерни изоставени древни речни долини, многочислени ниски моренни валове и обилие от езера. На запад се простира тясна полоса от източните склонове на Полярен Урал с максимална височина връх Пайер 1472 m на границата с Република Коми. Бреговата линия на Карско море е силно разчленена и включва два големи полуострова Ямал и Гидански, разделени от заливите Обска и Тазовска губа. На запад от полуостров Ямал в сушата се вдава заливът Байдарацка губа, а на изток – заливите Гиданска и Юрацка губа. На север от тях, във водите на Карско море са разположени островите Бели, Еленов, Шокалски и др.^[2]

Климат

Климатът е континентален. Зимата в крайния север е сурова и продължителна с чести виелици. Средната януарска температура е от -24,5°C (на остров Бели) до -25,7°C (село Нови Порт, на западния бряг на Обска губа). Лятото е кратко, хладно, много често с отрицателни температури през нощта. Средна юлска температура от 3,6°C до 10,2°C. В южните части на окръга климатът е още повече континентален. Средна януарска температура от -22°C до -25,6°C, а лятото малко по-топло отколкото на север – средна юлска температура от 14,4 °C до 15,3°C. Годишната сума на валежите е малка и варира от 220 до 420 mm. Продължителността на вегетационния период (с минимална денонощна температура 5°C) е от 44 денонощия на север до 120 денонощия на юг. Широко е разпространена вечно замръзналата почва.^[2]

Води

На територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг протичат около 50 хиляди реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 291 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Главни реки в окръга са: Об (с най-долното си течение) с притоците си Куноват, Синя, Войкар, Полуй и Шчуча; Надим с притока си Левая Хета; Таз с притоците си Болшая Ширта, Толка, Часелка и Худосей; Пур с двете съставящи я пеки Айваседапур и Пякупур; Месояха; Кара; Юрибей; Танама (ляв приток на Енисей) и др. Реките в окръга са равнинни, с бавно течение, множество меандри, малък наклон, ниски брегове и текат в широки и плитки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на дъждовното. Водният им режим се характеризира с ниско, разтегнато във времето (до четири месеца) пролетно пълноводие и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври или ноември, а се размразяват от април на юг до юни на север.^[3]

В Ямало-Ненецкия автономен окръг са разположени над 1,05 милион езера с обща площ около 39 хил.km², като 350 хил. от тях са площ по-голяма от 10 дка. Най-разпространени са ледниковите езера, но се срещат и термокарстови, крайречни, блатни, крайбрежно-лагунни, а по планинските склонове на Полярен Урал – тектонски езера. Най-големите са: Ямбуто и Периптавето на Гиданския полуостров, Яррото 1-во, Яррото 2-ро и Ямбуто на полуостров Ямал. Блатата и заблатените земи заемат 147 988 km², 19,24% от територията на Ямало-Ненецкия автономен окръг.^[3]

Почви, растителност, животински свят

За северните части на окръга са характерни тундрово-торфено-блатните почви, за южните части – торфено-подзолисти и подзолисто-блатни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Тундрата и лесотундрата заемат около 3/5 от територията на окръга, като широко е развита торфено-сфаговата растителност. В южните части, основно по долините на реките има гори от сибирска лиственица, смърч и кедър. В тундрата обитават: северен елен, бял заек, песец, вълк, хермелин, а в южните гористи части – собол, бялка, северноамериканска катерица и множество прелетни птици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Ямало-Ненецкия автономен район наброява 538 547 души (71-во място в Руската федерация, 0,37% от нейното население и 14,59% от населението на Тюменска област). Гъстота 0,7 души/km². Градско население 83,82%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния: руснаци 312 019 души (61,7%), украинци 48 985 (9,7%), ненци 29 772 (5,9%), татари 28 509 (5,6%), ханти 9489 (1,9%), азербайджанци 9291 (1,8%), башкири 8297 (1,7%), беларуси 6480 (1,3%), коми 5141 (1,0%).

В административно-териториално отношение Ямало-Ненецкия автономен окръг се дели на 6 окръжни градски окръга, 7 муниципални района, 8 града, в т.ч. 6 града с окръжно подчинение и 2 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.