339 г. пр.н.е.

В Гърция и Тракия

• Филип II Македонски изоставя обсадата на Византион и решава да се оттегли като отдръпва флота си от Черно море. Впоследствие вероятно царят предоговаря съюз с Перинт и Византион.^[1]
• Филип се насочва към река Дунав, за да се сражава със скитите в Добруджа. Повод за конфликта става отказ на местния скитски цар Атей да позволи на македонския владетел да издигне статуя на Херакъл, който Филип счита за свой прародител, в самата делта на реката. Македонците побеждават скитите в битка, след което решават да се насочат към дома натоварени с плячка и пленници.^[2]
• Преди още да са напуснали Дунавската равнина македонците са нападнати от трибалите, които успяват да откраднат плячката им и да ранят сериозно Филип, поради което той губи съзнание и войниците му първоначално го смятат за убит. Македонците са принудени да се оттеглят и да откарат царя си у дома, където да се лекува от раните си.^[2]
• Докато Филип е в Тракия съперничествата в рамките на Делфийксата амфиктиония са възпламенени отново чрез спор между Амфиса и Атина. Напрежението ескалира до открит конфликт срещу Амфиса и след завръщането си в Македония Филип е назначен за върховен водач във войната. Това дава повод на царя да се отправи на поход в централна Гърция и Пелопонес като едновременно с това прави необходимото, за да не влиза в конфликт с обединените сили на Тива и Атина.^[3]

В Сицилия

• Сключен е мирен договор между Тимолеон и Картаген, според който река Халикус остава граница на пуническа Сицилия.^[4]

В Римската република

• Консули са Тиберий Емилий Мамерцин и Квинт Публилий Филон.
• Римляните, предвождани от консула Филон, побеждават латините в Битката при Трифанум.^[5]