498 г. пр.н.е.

В Азия

В Персийската империя

• Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).^[1]
• Йонийско въстание:
  • През пролетта в Милет пристигат 20 атински и 5 еретрийски кораби, които усилват силите на въстаниците.^[2]
  • Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в Ефес, откъдето извършват изненадваща атака над град Сарди, който е седалище на сатрапа на Лидия Артаферн. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.^[3]
  • След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир Евалкид, войиниците от Атина и Еретрия поемат обратно към дома.^[3]
  • Йоннийският флот удържа победа над Византион и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на Кария.^[3]
  • Гръцките градове на oстров Кипър въстават. Главният финикийски град Аматунда е обсаден.^[3]

В Европа

В Римската република

• Консули (498/497 г.пр.н.е.) са Квинт Клелий Сикул и Тит Ларций Флав (за II път).
• Основана е колония във Фидена.^[4]

В Македония

• Цар Аминта I умира и е наследен сина си Александър I.

В Сицилия

• Тиранът на Гела Клеандър е убит, а властта е поета от брат му Хипократ.^[5]

• Хиподам Милетски, древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик (умрял 408 г. пр.н.е.)

• Аминта I, цар на Древна Македония
• Евалкид, гръцки атлет и военен командир от Еретрия
• Клеандър, тиран на град Гела (управлявяал 505 – 498 г. пр.н.е.)