Network address translation

Преобразуването на мрежовите адреси се използва за скриване на реалните вътрешномрежови адреси. Същността на този механизъм се състои в това, че във всички пакети от изходящия трафик към външния свят като адрес на източника се използва един или няколко IP адреса на защитната стена.^[2] Стандартът RFC 1918 дефинира следните три адресни обхвата за използване от вътрешни мрежи:

10.0.0.0 – 10.255.255.255172.16.0.0 – 172.31.255.255192.168.0.0 – 192.168.255.255

Горепосочените адресни пространства се използват за локални мрежи и не са достъпни отникъде, освен от локалната мрежа. Поради това те са естествено защитени от директни външни атаки. Първичната функция на NAT сървъра е да им осигури достъп до интернет, като предава заявките (маскира тези адреси, masquerading) с някой от своите IP адреси за пред хостовете извън локалната мрежа. Така им осигурява еднопосочен достъп до интернет, т.е. хостът може да се свързва директно с други хостове, притежаващи рутируеми IP адреси, но хостове извън локалната мрежа не могат да се свързват с този хост. NAT е ефикасно средство за защита, понеже силно затруднява атаките срещу защитаваните хостове.

На практика съществуват 4 основни типа адресно преобразуване:

• Статично преобразуване (static NAT): на маршрутизатора са конфигурирани определен брой IP адреси, които отговарят на друг определен брой адреси, използвани във вътрешната мрежа, така че между вътрешната и външната мрежи съществува ясна връзка.

Вътрешен адрес – Външен адрес192.168.1.1 – 193.65.76.1192.168.1.2 – 193.65.76.2..192.168.2.1 – 193.76.77.1

• Динамично преобразуване (dynamic NAT): на маршрутизатора са конфигурирани определен брой IP адреси, които се вземат в употреба за вътрешните адреси според нужда, така че във вътрешната мрежа може да има най-много определен брой активни връзки към външната, но адресите на вътрешната мрежа могат да бъдат повече от този брой активни връзки.

Вътрешен адрес – Външен адрес192.168.1.17 – 193.65.76.2192.168.1.22 – 193.65.76.3192.168.1.29 – 193.65.76.4..

Увеличава връзките в публичната мрежа. Осигурява мрежова сигурност.

Един от недостатъците на NAT е, че във връзката между хостовете могат да възникнат проблеми, а също така и производителността може да бъде намалена. Други недостатъци са:

• Функционалността на End-to-end намалява.
• Губи се проследяването на End-to-end.
• Тунелирането е по-сложно за създаване.
• Може да се наложи архитектура да се изгради наново.
• Създаване на ТСР конекции може да се прекъсне.

• IPFilter
• The OpenBSD Packet Filter
• natd Архив на оригинала от 2010-05-05 в Wayback Machine.
• wingate
• Cisco IOS

• Защитна стена
• Рутер
• Internet Protocol
• Прокси сървър
• Port Forwarding