Александер фон Отерщед, Портрет на Мина, съпругата на Рихард Вагнер (1835).
Портрет (от френски: portrait – „изображение“) е художествено, артистично и единично изображение на човек в статично положение. То може да е рисунка, фотография или описание на литературен герой. Най-важното при портрета е лицето и неговото изражение. Целта е не само да се пресъздаде външна прилика с модела, но и да се улови душевното му състояние и дори да се предаде характера му.
Според броя на изобразените лица: единичен, двоен и групов.
Според жанра: скулптурен, живописен и графичен.
Според композицията: глава, глава и раменен пояс, допоясна фигура, цяла фигура.
Според положението на главата: анфас, три четвърти, полупрофил и профил.
Според пола и възрастта: мъжки, женски, детски и животни.
Автопортрети: Особен вид портрет е автопортретът, когато даден художник или фотограф създава портрет на самия себе си. Артистът постига това с използването на обикновено огледало.
Портретът като жанр в изобразителното изкуство е известен още от античността. Запазени са много скулптурни и живописни изображения на владетели и велможи на древен Египет. Най-прочути сред тях са бюстът на Нефертити и златната портретна маска на Тутанкамон. Традицията да се съхраняват посмъртни восъчни маски на предците води до разцвет на скулптурния портрет в древен Рим. С голяма реалистичност се отличават портретите от епохата на Римската република. От периода на Римската империя до нас са достигнали множество изображения на императори, пълководци, държавници, философи и придворни дами. Поради нетрайността на материала са съхранени малко на брой живописни портрети от епохата. Сред тях и двойният портрет на хлебаря Теренций Неон и съпругата му. Сухият климат на Египет е запазил немалко от прочутите фаюмски портрети изпълнени в техниките енкаустика и темпера. Тяхната жизненост впечатлява и днес, две хиляди години след създаването им.
През Средновековието предмет на портретното изкуство са владетели, знатни персони и ктитори.
През 17 векНидерландия преживява икономически подем. Забогателите търговци и граждани започват също да поръчват свои портрети. Жанрът се демократизира. В него навлизат изображения на буржоа, корабостроители, офицери, лекари, кръчмари и дори селяни. Голямо разпространение получава груповият портрет, майстори на който са Франс Халс и Рембранд. Последният е едно от най-големите имена в портретното изкуство. Създател е на живописни и графични портрети, пропити с дълбок психологизъм. Важна част от неговото творчество са автопортретите му. Видни представители на жанра от епохата са Антонис ван Дайк, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран.
През Възраждането се оформя съвременното българско портретно изкуство. Негови представители са Захарий Зограф, Георги Данчов, Николай Павлович и др. Наред с портретите на видни личности и свои близки, те създават и автопортрети.
Модерните художници на 20 век подлагат портрета на всевъзможни експерименти, изучавайки възможностите за деформиране на формата. Любопитен похват в кубистичният портрет е представянето на лицето едновременно от две различни гледни точки. Пример за такъв подход е „Портрет на Дора Мор“ от Пабло Пикасо.
Портретната фотография възниква към края на 19 век с изобретяването на фотоапарата. Днес тя се е превърнала в доходоносен бизнес. С усъвършенстването на технологиите правенето на такива портрети се улеснява значително.
В литературата терминът портрет се отнася до художественото описание или анализ на даден литературен герой. Това описание трябва да е в дълбочина, а не повърхностно и да отразява обикновено сложната, противоречива натура на персонажа.
