Александър Мосолов (офицер)
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
Александър Мосолов | |
руски генерал | |
Руски военен деец и дипломат. | |
Звание | генерал-лейтенат |
---|---|
Служи на | Руска империя |
Род войски | Лейб-гвардия |
Битки/войни | Руско-турска война (1877 – 1878) |
Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен орден на свети Владимир, 4-та степен „Свети Александър“ За военна заслуга |
Дата и място на раждане | 19 февруари 1854 г. (стар стил) |
Дата и място на смърт | 1 октомври 1939 г. (85 г.) |
Александър Александрович Мосолов (на руски: Александр Александрович Мосолов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).[1][2]
Александър Мосолов е роден на 19 февруари 1854 г. в Рязан в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Офицерска кавалерийска школа с назначение в лейбгвардейския Конен полк (1875).
Участва с полка в Руско-турската война (1877 – 1878). След края на войната е първият руски чиновник, назначен от княз Дондуков за началник на руската военна администрация на София през август 1878 г. Остава на този пост до април 1879 г.[3] Заема се да водоснабди, почисти и отопли града. За целта се използват остатъци от стар римски водопровод от Витоша, а по време на една от обиколките си в околностите на града Мосолов открива находищата на въглища край Перник; така руските военни започват да копаят край с. Мошино въглища за отопление на казармите.[4]
Следващото му назначение в България е като флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. Тогава ротмистър, става първият командир на Охранителната сотня, по-късно Конвой на Негово величество, а след това Лейбгвардейски конен полк. Изпълнява длъжността от 30 август 1879 до 1883 г. Частта се изгражда освен като почетна, конвойна служба при княза и като образцова войскова единица и изиграва важна роля при Съединението и последвалата Сръбско-българска война.[5]
След Съединението напуска двора и се завръща в Русия заедно с другите руски офицери; според Симеон Радев е уволнен от княза, за да бъдат заети местата от млади български офицери.[3]
Завръща се в Русия и в периода 1900 – 1916 г. е заемащ длъжността Началник на Канцеларията на Императорския двор. Влиза в близкото обкръжение на император Николай II. Завеждал е придворната цензура, т.е. осъществявал е предварително цензуриране на материалите, в които се упоменават особите на Царското семейство.
В края на 1916 г. е назначен за министър-посланик в Румъния.
В хода на Гражданската война се присъединява към Бялата гвардия и воюва срещу болшевиките в Южна Русия. След това заминава в емиграция във Франция.
От 1933 г. се установява в България. Участва в създаването на Общоруския монархически конгрес в Райхенхале (Бавария) през май 1921 г., член е на ръководството на Съюза на обединените монархисти, през 1931 г. възглавява неговата група в Антиб.
Автор е на неоднократно преиздавани спомени „В императорския двор“, които започват да се издават през 1934 г., в средите на руските емигрантски периодически издания, в частност в рижкото списание Для Васъ под заглавие „В двора на последния руски император“. Мемоарите му са издадени и на английски, под заглавието At the Court of the Last Tsar, но съдържанието на англоезичната версия се различава от това на рускоезичната.
Женен е за сестрата на генерал-майор Дмитрий Трепов.
Руски:
Чуждестранни: