Стоян Венев
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
В други проекти
Стоян Венев | |
български художник | |
Роден | 21 септември 1904 г. |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет, Карикатура |
Учители | проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов |
Направление | живопис |
Награди | Димитровска награда (1950, 1953) Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1982) |
Стоян Венев в Общомедия |
Стоян Венев Илиев е български художник – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954) и Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).
Роден е на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания – „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.
Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.
През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев.
Първите изложби, в които участва, са през 30-те години. В изложбите участва съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.
След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.
Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).
Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.
През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.
Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.
Венев нос в Антарктика е наименуван на Стоян Венев.[1]
|