| Херман Бургер Hermann Burger | |
| Роден | 10 юли 1942 г. Менцикен, Швейцария |
|---|---|
| Починал | 28 февруари 1989 г. (46 г.) Брунег, Швейцария |
| Професия | писател, литературовед |
| Националност |  Швейцария |
| Жанр | роман, разказ, стихотворение, литературна критика |
| Награди | „Литературна награда на Швейцарската Фондация „Шилер““ (1977) „Награда Ингеборг Бахман“ (1985) |
| Уебсайт | |
Херман Бургер (на немски: Hermann Burger) е швейцарски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и научни трудове.
Херман Бургер прекарва детството си в заможно буржоазно семейство в Менцикен, кантон Ааргау. Баща му е застрахователен инспектор и скулптор, а майка му – учителка по семейна икономика.
Художествените дарби на Бургер се проявяват рано – наред с писането и рисуването, също в областта на музиката; като млад Бургер свири на три инструмента в джазформация. След като полага матура, изучава четири семестъра архитектура, а после следва германистика и история на изкуството в Цюрихския университет.
През 1973 г. Бургер защитава дисертация върху езика на Паул Целан при литературоведа Емил Щайгер. Хабилитира се с изследване върху съвременната швейцарска литература и от 1975 г. става приватдоцент по немска литература във Федералния институт по технологии, Цюрих, а също редактор в културния отдел на в. „Ааргауер тагблат“.
От 1987 г. Херман Бургер е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
Писателят умира през 1989 г. от свръхдоза медикаменти.
Интересът на Херман Бургер е насочен към социалните аутсайдери, които представя като достойни саможивци. Тази съдба Бургер споделя със своите герои – било като високо надарено творчески и същевременно много чувствително дете, което страда от крайно студеното отношение на майка му, било като измъчван от тежки депресии писател, за когото писането се превръща в животоспасяващ процес.
Маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки, който подкрепя Херман Бургер от самото начало на творческия му път, пише няколко дни след смъртта му в прощален отзив: „Херман Бургер беше художник, който винаги се стремеше към съвършенство, без да се щади. Той бе човек с дълбок копнеж за щастие. Немската литература загуби с него един от най-оригиналните си майстори на словото.“[1]
Internet Movie Database
|
