Августин Кандиотис

Роден е като Андреас Кандиотис (Ανδρέας Καντιώτης) в село Левкес на остров Парос на 20 април 1907 година. В 1929 година завършва Богословския факултет на Атинския университет.^[1] Влиза в организацията „Зои“ и живее в неин интернат четири години. Учи при Евсевиос Матопулос, основателя на тази църковна организация, и теолога Панайотис Трембелас.^[2] В 1935 година е хиротонисан за дякон, а в 1942 година за презвитер. Служи като протосингел в Етолийската митрополия.^[1] По решение на Светия синод в 1942 - 1947 година обикаля Егейска Македония и организира съпротива срещу комунистическите организации ЕАМ и ЕЛАС. В 1947 става военен свещеник и проповядва в най-критичните области, в които се води Гражданската война. Изповядва пленниците от Демократичната армия на Гърция и предава информацията на военните съдилища. В 1951 година е назначен за проповедник в Атина.^[2] Тук той организира мисионерското братство „Ставрос“^[1] и развива православен фундаментализъм, като призовава за забрана на карнавалите, танците, конкурсите за красота, демонстрациите по гимнастика в училищата и гласуването на жените. В 1958 година бившият му учител Панайотис Трембелас свидетелства пред Атинската архиепископия, че Августин е разстроен духовно, а в 1960 година митрополит Пантелеймон Хиоски заявява, че Кандиотис е луд.^[2]

В 1967 година, новият Свети синод, назначен от хунтата, го избира за лерински митрополит и на 25 юни 1967 година Августин е ръкоположен за митрополит на Леринската, Преспанска и Еордейска епархия.^[1]

В 1971 година митрополит Августин Лерински поема поход за „елинизация“ и унищожаване на българското наследство в епархията си.^[3] По време на неговото управление са разрушени старите български църкви „Свети Панталеймон“ в Лерин, „Св. св. Константин и Елена“ в Суровичево, „Света Параскева“ в Буковик, Българското училище в Лерин, „Свети Николай“ в Щърково, „Свети Атанасий“ в Рудари, „Света Петка“ в Пътеле, и още десетки други.^[2][4]

На въпрос на гръцки журналист от списание „Епикера“ от 1973 година защо това е направено, митрополит Августин отговаря:

Митрополит Августин налага почти терористичен режим в епархията си и се опитва да унижощи говоренето на български език. Както пише монахът Амфилохий Христодулу, който служи в Горно Каленик: „Систематично се борихме със славянския език, която се говори тук, и препоръчвахме използването на гръцкия език със задоволителни резултати“. Друга основна цел на Августин е изкореняването на езическите обичаи.^[2]

Със секретен документ на министъра на образованието на хунтата Теофилактос Папаконстантину се назначават трима психиатри, които да прегледат митрополит Августин, но той ги изгонва. В 1975 година Августин създава цензурни комисии „За гледане на филми“ в Лерин, Кайляри и Суровичево. В 1984 година отменя конкурсите за красота в Суровичево, а пет жители на Горно Върбени са афоресани, защото са участвали в карнавала, облечени като свещеници. В 1988 година в публична реч в Атина атакува Андреас Папандреу, а в 1990 година задава на Константинос Караманлис известния въпрос: „Господин Константин Караманлис, вие масон ли сте? Да или не?“. Също така обявява „свята война“ срещу гръцкия режисьор Теодорос Ангелопулос за филма му „Нерешителната стъпка на щъркела“, който е сметнат от Августин за „антинационален“. Митрополит Августин се опитва по всякакъв начин да спре излъчването в Лерин: контролираните от него църковни организации провеждат митинги и прекъсват излъчванията, камбаните бият траурно и много жители на районите, където е заснет филмът, окачват черни знамена в домовете си. В 1992 година за пореден път се изказва за освобождаването на хунтата: „Офицерите, които се сражаваха във високопланинския район на Македония за целостта на гръцката родина срещу атеистичния марксистки режим, трябва да бъдат освободени“. В 1992 година приветства завръщането на крал Константинос II в Гърция.^[2]

На 14 януари 2000 година подава оставка поради старост.^[1]

Умира на 28 август 2010 година в Лерин.^[6][1]