Административно деление на Испания

 Основна статия: Автономни области в Испания

Автономните области са най-голямата единица и гарантират упражняването на правото на автономия и самоуправление, гарантирано от конституцията на националностите и регионите в член 143 от Конституцията като същевременно се декларира нерушимото единство на испанската нация (член 2). Те представляват силно децентрализирана форма на териториална организация, така че Испания не е федерация ^[1] и държавата е по-висша от автономните области.^[1] Испанският Конституционен съд нарича този модел на териториална организация „държава от автономии“.^[1]

Автономните области са с широка законодателна и изпълнителна независимост, обезпечена от автономно парламентарно и регионално управление и най-общо следват историческите кралства на Иберийския полуостров преди обединението на Испания^[2]. Правомощията на отделните области се определят от техния статут на автономност. Има известно разделяне на така наречените исторически области^[3] със силна регионална идентичност (Баския, Каталония и Галисия^[4], които са получили статут на автономия по време на Втората испанска република (1931 – 1936). Историческите области имат по-широка автономност, включително контрол върху местните избори. Още докато се пише конституцията, Андалусия също започва да иска самоуправление, което води до нейното признаване за историческа област. В крайна сметка правото за самоуправление е разширено и важи за всеки регион, който го поиска.^[4]Окончателното оформяне на автономните области се извършва в периода 1979 – 1983, като още четири области се самодефинират като „националности“, но получаването на автономия при тях следва по-дълга процедура.

Към 1983 са провъзгласени 17 на брой автономни области. Най-големият регион по територия е Кастилия и Леон, а най-малкият – Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха. Освен това през 1995 градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка са провъзгласени за автономни испански градове (ciudades autónomas).

Галисия

Навара

Мадрид

Ла Риоха

Арагон

Каталония

Валенсия

Кастилия
Ла Манча

Естремадура

Португалия

Кастилия
и Леон

Астурия

Кантабрия

Баския

Мурсия

Андалусия

Сеута

Мелиля

Франция

Балеарски
острови

Канарски
острови

Средиземно море

Бискайски залив

Атлантически
океан

Андора

Атлантически океан

Някои от автономните области включват по-малки единици – провинции (provincias) – а седем се състоят от само една провинция – Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови. Общият брой на провинциите в Испания е 50.

Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които имат различен произход и значение в отделните региони, като в Каталония представляват историческите графства.