Адур

Адур (на френски: Adour) е река в югозападна Франция (департаменти Горни Пиренеи, Жерс, Ланд и Атлантически Пиренеи), вливаща се в Атлантическия океан. Дължина 308 km, площ на водосборния басейн 16 912 km².[1]

Адур
(на френски: Adour)
42.9888° с. ш. 0.2295° и. д.
43.5295° с. ш. -1.523° и. д.
Изворът и устието на река Адур в Югозападна Франция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Франция
Дължина308 km
Водосб. басейн16 912 km²
Отток289 m³/s
Начало
МястоПиренеи
Координати42°59′19.68″ с. ш. 0°13′46.2″ и. д. / 42.9888° с. ш. 0.2295° и. д.
Надм. височина810 m
Устие
МястоАтлантически океан
Координати43°31′46.2″ с. ш. 1°31′22.8″ з. д. / 43.5295° с. ш. 1.523° з. д.
Надм. височина0 m
Адур в Общомедия
Река Адур при град Байон
Карта на водосборния басейн река Адур
Входът на устието на река Адур
Изглед към устието на реката

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Адур се образува под името Адур дю Турмале на 810 m н.в., в долината Кампан от сливането на 3 малки реки Адур дю Пайол (10 km), Адур дю Грип (15 km) и Адур дю Льоспон (19 km), водещи началото си от масива Арбизон в планината Пиренеи, в департамента Горни Пиренеи. В горното течение тече на север, в средното на запад, а в долното на югозапад, като образува голяма изпъкнала на север дъга. До град Тарб е типична планинска река с тясна и дълбока долина и бързо течение. След това долината ѝ се разширява, пресича възвишението Арманяк и постепенно завива на северозапад и запад. Пресича в западно и югозападно направление югозападната част на Гаронската (Аквитанска) равнина. Тук долината ѝ става широка и плитка, течениено бавно и спокойно, изпъстрено с многобройни меандри. Влива се м югоизточната част на Бискайския залив на Атлантическия океан, при град Байон (департамента Атлантически Пиренеи).[1]

Водосборен басейн, притоци

Водосборният басейн на Адур обхваща площ от 16 912 km² и е асиметричен, с по-дълги и пълноводни леви притоци. На северозапад, север, североизток, изток и югозапад водосборният басейн на Адур граничи с водосборните басейни на реките Лер, Гарона и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан, а на юг – с водосборния басейн на река Ебро, вливаща се в Средиземно море.[1]

Основни притоци:

  • леви – Ешез (Échez, 64 km, 411 km²), Лез (Léez, 56 km), Габас (Gabas, 117 km, 417 km²), Лут (Louts, 86 km), Люи (Luy, 155 km, 1150 km²), Асте (с Олорен 159 km), Бидуз (Bidouze, 82 km, 285 km²), Нив (Nive, 79 km, 1030 km²);
  • десни – Естеу (48 km), Аро (Arros, 131 km, 1283 km²), Мидуз (Midouze, 151 km, 3590 km²).

Хидроложки показатели

Река Адур има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено зимно и пролетно пълноводие (от декември до юни). Среден годишен отток в долното течение 289 m³/sec. Често явление през пролетта и есента са внезапните епизодични прииждания на реката в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн.[1]

Средно месечен оттток на река Адур (m³/сек.)

Флора и Фауна

Основни макрофити: R. fluitas, Potamogeton (Potamogeton nodosus), Rogolistnik (Ceratophyllum demersum), Жълта водна роза (Nymphaeaceae), Спирала Vallisneria (Vallisneria spiralis). В реката има 26 вида родни и 17 вида неродни видове риба. 13,3% от басейна ѝ е защитена зона.

Стопанско значение, селища

В миналото река Адур е служила като главен речен път за изнасяне и превоз на стоки. По реката са се транспортирали най-различни видове вина, които се продавали в югозападната част на Франция. Тази дейност продължава до зората на 20 век, когато превозването с лодки се заменило с влакове, които превозвали стоките по-бързо и по-евтино. Четирите големи пристанища на реката по тонаж са в градовете: Мюгрон (Mugron), Сен Север (Saint-Sever), Енкс (Hinx) и Дакс (Dax). Сега реката е плавателна за плиткогазещи съдове до град Сен Север и по нея се транспортират предимно местни продукти, предимно царевица.

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: Тарб (департамент Горни Пиренеи), Дакс (департамент Ланд) и Байон (департамент Атлантически Пиренеи).[1]

Панорамен изглед на река Адур при град Ер сюр Л'Адур

Галерия

Вижте също

Източници