Атмосфера на Марс
Атмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята. Има голям интерес[2][3] към изучаването на нейния състав след скорошното засичане на следи от метан,[4] по които може да се съди за живот на Марс.
 | |
| Въглероден диоксид | 95,32% |
| Азот | 2,7% |
| Аргон | 1,6% |
| Кислород | 0,13% |
| Въглероден оксид | 0,07% |
| Водни пари | 0,03% |
| Азотен оксид | 0,013% |
| Неон | 2,5 ppm |
| Криптон | 300 ppb |
| Формалдехид | 130 ppb [1] |
| Ксенон | 80 ppb |
| Озон | 30 ppb |
| Метан | 10,5 ppb |
Марсианската атмосфера е много тънка и атмосферното налягане на повърхността варира от 30 Pa (0,03 kPa) на върха на Олимп до над 1155 Pa (1,155 kPa) в дълбините на Хелас Планиция, със средно повърхностно налягане 600 Pa (0,6 kPa), което е многократно по-малко от Земното (101,3 kPa). На височина Марсианската атмосфера достига 110 km. Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, вода и метан. Марсианската атмосфера е много запрашена, което придава на планетата жълтеникавокафяв цвят, ако се гледа от повърхността ѝ. Информацията от марсоходите на програма Марс експлорейшън роувър сочи за наличието на прашни частици с диаметър 1,5 микрометра.[5]
Структура
- Марсианската атмосфера се разделя на следните слоеве
- Долна атмосфера – това е топъл участък, чиято топлина се дължи на преносимите по въздуха прашни частици и на тези от повърхността.
- Средна атмосфера – Марс има струйно течение в този регион.
- Горна атмосфера или термосфера – този регион има много висока температура заради слънчевото греене. Тук газовете започват да се отделят един от друг.
- Екзосфера – намира се на височина 200 km и по-високо. В този регион последните остатъци от атмосферата се сливат с космоса. Поради липсата на ясна граница не е възможно да се каже къде точно свършва атмосферата.
Състав
Въглероден диоксид
Основният компонент в съства на атмосферата на Марс е въглеродният диоксид (CO2). По време на марсианската зима полюсите на планета са в постоянен мрак и температурата пада до такава степен, че около 25% от атмосферния CO2 кондензира на полярните шапки под формата на лед. Когато марсианските полюси отново са изложени на слънчево лъчение през лятото, CO2 сублимира отново в атмосферата. Тези процеси водят до уникални сезонни вариации в атмосферното налягане и атмосферното съдържание около полюсите на планетата.
Аргон
Марсианската атмосфера е относително богата на благородния газ аргон, в сравнение с другите планети от Слънчевата система. За разлика от въглеродния диоксид, аргонът не кондензира в атмосферата и затова неговото количество е постоянно. При изменение на количеството въглероден диоксид в атмосферата, може да настъпят промени и с количеството на аргона в различни места на планетата. Последните спътникови наблюдения на Марс показват увеличение на количеството аргон на южния полюс през есента и разсейването му през последвалата пролет.[6]
Вода
Когато въглеродният диоксид сублимира отново в атмосферата през лятото се носят силни ветровете на южния полюс, като някои от тях могат да достигнат скорост 400 km/h. Тези сезонни колебания носят големи количества прах и придават на планетата земеподобен вид с наличие на скреж и переста облачност. Тези облаци са фотографирани от Опъртюнити през 2004 г.[7]
Източници
Външни препратки
- Марсианските облаци са по-високи от които и да е на Земята – на Марс се намират едни от най-високите облаци, откривани на планета, Space.com
- Mikulski, Lauren. Pressure on the Surface of Mars // The Physics Factbook. 2000.
- Атмосферно налягане – кратко описание на резултатите от спускаемия апарат от програма Викинг.